Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 414
ХуЛитери: 1
Всичко: 415

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСвирепи очи
раздел: Разкази
автор: sonnic

СВИРЕПИ ОЧИ

Щедър е февруари. Учудващо щедър. Слънцето припича и зимните дрехи тежат. Човешкият мравуняк някак унило пълзи по булеварда. Всеки вглъбен в собствените си мисли… липсват гласовете, погледите… сякаш се движат не хора, а палта, панталони, чанти… Върволицата от хора пъпли край шумния автомобилен поток без глас и без поглед…
Когато се озова на улицата Жената усети, че има нещо неестествено, непривично в този ранен февруарски следобед. Слънцето припичаше като през юли и някаква невидима тежест се стовари върху плещите й. „ Време е да махна кожухчето и боторчетата” – така наричаше шеговито коженото палтото и тежките боти с дебела платформа. После запъпли с множеството надолу по булеварда. Вървеше съсредоточена в мислите си. Отдавна беше свикнала, че в големия град околните не са нищо повече от движещи се предмети. Този път обаче реалността надминаваше обичайното и това изостри вниманието й. Нещо ставаше, но тя все още не можеше да разбере какво. Вгледа се с любопитство около себе си, но… нищо не успя да открие. На светофара, както винаги, изчака търпеливо да светне зеленото. И другите около нея, противно на обичайното, чакаха търпеливо зелената светлина. На следващия светофар – също. После човешкият мравуняк запълзя по тротоара някак ритмично, без особена динамика. В този момент Жената схвана какво беше изострило вниманието й. Колкото и да приемаше факта, че околните не са нищо повече от движещи се предмети, все пак тя знаеше, че освен с движение те се отличават и с поглед, с говор… а сега това напълно липсваше. Хората вървяха някак сомнамбулно, нямаше нито глас , нито поглед… И това беше толкова неестествено че започна да възприема света около себе си наистина като неодушевен. Да, наоколо се движеха обувки, чанти, палта, шапки – бавно, ритмично, дори беззвучно. Без глас, без поглед… Без поглед – пълзеше по тротоара. Отстрани по широката улица профучаваха коли, но шумът им сякаш не достигаше до тротоара. Колоната напредваше безспирно, прекъсваше се дисциплинирано на следващия светофар и пак, и пак се точеше, тихо, безгласно, безпогледно…Преди пазара тя се уголеми, набъбна, стана по-плътна, движението й по-бавно и по-бавно. Жената вървеше в такт, приела правилата на мравуняка – без поглед, без глас, раз-два, раз-два. Някаква мрачна асоциация за обреченост проблясна кротичко в съзнанието й и кротичко замря…
На Женски пазар мравунякът някак изведнъж се уголеми, но пак така лениво пълзеше напред-назад, напред-назад. Нямаше погледи, гласовете бяха приглушени. Само от време навреме някой мургав продавач се провикваше: - Осем батерии за левче… Шест гъбички за левче…Само за левче.
За левче-е-е…- мислеше Жената.- Толкова ми е лимитът (дажбата, оклада) за ден. В портмонето ми има само 10 лева до… заплатата на сина ми и аз майсторски трябва да похарча само 7 от левчетата, така че да стигне за двама, за цялата седмица… за двама.
Пъплеше с мравуняка, подчинена на общия темп. Оглеждаше отрупаните със стока сергии и витрини. Калкулаторчето в главата й пресмяташе: картофи – 0,50, не - там има по 0,45, лук – 0,50 – 0,60… Оглеждаше грейналите на слънцето банани, портокали, мандарини (като Гаврош витрина) и пристъпваше бавно с мравуняка. Погледът й методично се преместваше от сергия на сергия, а калкулаторчето безотказно продължаваше да пресмята, отчита, да приема или отхвърля…
И в това безочно пространство някак неочаквано очите й срещнаха други очи – тъмни, маслинени… детски. Непознато хлапе, 12-13-годишно беше втренчило поглед в нея. Гледаше я настоятелно, но й беше трудно да разчете посланието в погледа му. Не беше любопитство, нито знак, че я познава… Всъщност тя предпочиташе да гледа хората в очите, когато разговаря с тях. Очите казват много повече от думите…
Погледи, погледи, има ги всякакви – любопитни, нахални, лукави, хитри, иронични, питащи…и т.н. и т.н… Но този определено я затрудни. Не беше любопитен, не беше питащ…имаше нещо странно в този поглед… не, не беше нагъл, нахален, но много, много настойчив. Момчето се движеше бавно, в такт с мравуняка, само на крачка от нея. От време на време поглеждаше настойчиво. Не беше циганче, пардон ромче, от онези, които жално молят за стотинки. Облечено беше спретнато, чистичко, дори стилно – черно яке, черни джинси и сиво мохерно поло. Черната коса и маслинените очи подчертаваха красивото му бяло лице. Но погледът, в погледа му имаше нещо, което не можеше да разчете. Настойчиво очакване?! На какво?! Не разбираше.” Всъщност, какво ли ме интересува един поглед (сред толкова много липсващи …погледи!). Измъкна се от мравуняка и застана до една от витрините, най-после нещо беше привлякло нейния поглед. Бръкна в чантичката, извади скъпоценната си десетачка и заобяснява на продавачката кое точно парченце да й даде. Продавачката първоначално не я разбра, защото онова, което Жената сочеше беше съвсем мъничко парченце, сгушено под другите. Наложи се да й го покаже и тя направи крачка надясно, посочвайки с ръка парченцето и същевременно инстинктивно протегна в противоположна посока другата ръка, която стискаше скъпоценната десетачка.
Докато заставаше до прозорчето на малкото магазинче за момент зърна момчето с настойчивия поглед, но това не я впечатли особено, вниманието й изцяло беше насочено към тиктакащото в главата й калкулаторче…Момчешка му работа… Остави разсъжденията за по-късно. Увлечена в показването дори не бе забелязала колко близо до нея е застанало то. И изведнъж ръката му се стрелна към скъпоценната й банкнота, грабна я и побягна… Жената застина вцепенена… Калкулаторчето превъртя и… замръзна на…„фалит”. Гледаше онемяла как черното яке се отдалечава , потъва в мравуняка… секунда, две… После, неочаквано за самата себе си, изкрещя с пълен глас:
- Върни ми парите! Върни ми ги!
Крясъкът й разцепи царящото наоколо спокойствие. Множество очи се впиваха в нея, пробудени, стреснати, питащи… Хукна след отдалечаващото се момче, като викаше колкото й глас държи:
-Дръжте го, момчето с черното яке! Открадна ми парите! Дръжте го!
Върволицата замръзна, хората се отдръпваха, за да й направят място, а тя тичаше като луда, не усещаше тежестта на обувките и палтото, викаше истерично и грозно… Видя как няколко чифта здрави мъжки ръце уловиха черното яке, спряха го и го обърнаха към нея. Една ръка държеше здраво ръкава на якето, а друга се опитваше да разтвори пръстите, които стискаха смачканата на топка десетачка. А когато банкнотата отново премина в ръцете на стъписаната собственичка, мъжът замахна и удари момчето, после го завъртя и грубо го изрита отзад.
- Не, не го бийте – отрони умолително Жената.
Околните я изгледаха укорително, а мъжът я напсува, махна с ръка и продължи. Редът в мравуняка се възстанови. Ритмично и дисциплинирано той продължи своя ход…
Жената стоеше отпуснала безпомощно ръце и гледаше след отдалечаващото се момче. А то ускори крачка в навалицата , но преди да се изгуби в хорския мравуняк за миг се обърна и впи поглед в нея. Маслинените очи гледаха свирепо… Две свирепи детски очи…


Публикувано от hixxtam на 28.10.2007 @ 10:52:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sonnic

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 17


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2022 год. / 06:50:56 часа

добави твой текст
"Свирепи очи" | Вход | 23 коментара (52 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Свирепи очи
от vikito_1960 (vikito_60@abv.bg) на 16.04.2010 @ 11:30:52
(Профил | Изпрати бележка) http://viktoriaivanovaa.blog.bg/
!!!
Поздрав!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 16.04.2010 @ 11:57:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Хубав ден!

]


Re: Свирепи очи
от sineva на 14.04.2010 @ 09:39:11
(Профил | Изпрати бележка)
Слънчев ден, Сони!
И усмивки!:))))))))))))))


Re: Свирепи очи
от sonnic на 14.04.2010 @ 13:41:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, и на теб!

]


Re: Свирепи очи
от ji на 28.10.2007 @ 17:23:18
(Профил | Изпрати бележка)
адски жалко,но факт...така става при липсата на погледи...нормалният ни свят изчезва...някъде си...


Re: Свирепи очи
от sonnic на 28.10.2007 @ 17:31:39
(Профил | Изпрати бележка)
Така е за жалост и то не е от вчера. Още по-страшно е,че единствените погледи, (при това "свирепи") които срещаме, са на най-скъпите ни същества Благодаря за коментара!

]


Re: Свирепи очи
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 29.10.2007 @ 10:37:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
Е, доживях!
Много се радвам да прочета нещо от теб :))))

Хареса ми :))))) Живо е.


Re: Свирепи очи
от sonnic на 29.10.2007 @ 10:55:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Имам намерение да продължа.
Кога ще се срещнем отново?

]


Re: Свирепи очи
от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 29.10.2007 @ 19:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно! Премерено и прецизирано до най-малкия детайл - и бездушието на големия град с малките човешки драми и големите социални язви в него, абсурдните модели на поведение, и над всичко - голямото майчино състрадание, което облагородява безжизнения пейзаж и вдъхва надежда. Текстът обвинява и задава въпроси - жилещи и болезнени, за мен най-голямата му сила е точно в това, че не се опитва да дава банални отговори, очаквам с нетърпение да прочета още нещо.
Поздрави!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 29.10.2007 @ 19:30:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, мила!
Оценката ти ме радва и (малко нескромно!) вдъхновява. Продължавам...

]


Re: Свирепи очи
от rimoza на 18.11.2007 @ 08:21:42
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми !
ПОЗДРАВИ !


Re: Свирепи очи
от sonnic на 20.11.2007 @ 09:42:04
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Свирепи очи
от vicont (casteelsboby@abv.bg) на 13.04.2010 @ 11:59:30
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lionshearts.com
Две свирепи очи... очите на реалноста! Дълбоко ме разтърси разказа ти със своята натуралистична прилика с ужасяващата действителност!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 13.04.2010 @ 12:15:37
(Профил | Изпрати бележка)
То си е самата действителност, не просто прилика. Написах го по действителен случай, само малко го поукрасих, т.е. премина през съзнанието ми, преди да се появи в публичното пространство. В твоя разказ е същото, нали?!

]


Re: Свирепи очи
от Ufff на 11.02.2008 @ 07:09:43
(Профил | Изпрати бележка)
Втрисащо. Изпитах свирепост. Не към детето, а към обстоятелствата (или хората), които са направили очите му такива.

Поздрави, С.! Смятам, че трябва да продължиш да пускаш разказите си. ;)


Re: Свирепи очи
от sonnic на 09.04.2010 @ 15:19:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Ufff, ще стане.

]


Re: Свирепи очи
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 22.02.2011 @ 12:00:25
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления! Отдавна не бях чел хубава проза, Сони...Барона


Re: Свирепи очи
от sonnic на 22.02.2011 @ 12:10:45
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Хубав ден, Бароне!

]


Re: Свирепи очи
от angar на 20.03.2010 @ 10:33:52
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
И като съдържание, и като изпълнение - класика! Без нито една фалшива нотка!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 20.03.2010 @ 12:05:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря,радвам се, че ти е харесало. Надявам се, вече си убеден, че не гледам свирепо!

]


Re: Свирепи очи
от mavar на 19.01.2010 @ 12:12:29
(Профил | Изпрати бележка)
Направи сборник! Доколкото си спомням имаш и други! Според мен, без суперлативи, харесва ми и най-вече чувствата, които поражда, така, че Дерзай...!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 21.01.2010 @ 08:35:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Ще се опитам да продължа. а за сборник е още твърде рано.

]


Re: Свирепи очи
от sonnic на 21.01.2010 @ 08:43:36
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Ще се опитам да продължа. а за сборник е още твърде рано.

]


Re: Свирепи очи
от ASTERI на 09.03.2010 @ 19:02:40
(Профил | Изпрати бележка)
И като се замисля, колко свирепи детски очи има днес...
Хиляди поздрави!
Много увлекателно и смислено пишеш!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 12.03.2010 @ 07:37:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!
Радвам се, че намина.

]


Re: Свирепи очи
от sia на 25.03.2010 @ 19:18:50
(Профил | Изпрати бележка)
Силно въздействащ за мен разказ, поздравления,
чакам следващи творби.


Re: Свирепи очи
от sonnic на 26.03.2010 @ 07:29:28
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Сиа! Ще има и следващи.

]


Re: Свирепи очи
от sonnic на 26.03.2010 @ 07:29:31
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Сиа! Ще има и следващи.

]


Re: Свирепи очи
от sineva на 07.04.2010 @ 22:04:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво пишеш, Сони!
И аз като другите - чакам нова творба!

Поздрав!:)))


Re: Свирепи очи
от sonnic на 09.04.2010 @ 11:59:39
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Синева!
Ще има и други, обещавам!

]


Re: Свирепи очи
от NikolRus на 07.04.2010 @ 22:34:57
(Профил | Изпрати бележка)
Накара ме да се замисля, Соня...
Как стана така, че усмихнатите и щастливи някога детски очи се замениха със свирепи?...
Незная дали някой може да даде смислен отговор...
А може би Чарлз Дарвин ни го е дал много отдавна и ни го е казал ясно, че всичко в природата мутира или еволюира в отговор на променящите се условия на околната среда.
Поздрави за разказа. Малко уводът ми се струва по-дълъг от необходимото, но може и да не съм права.


Re: Свирепи очи
от sonnic на 09.04.2010 @ 12:11:27
(Профил | Изпрати бележка)
Как се промениха ли, Никол?! А нима ние всички не сме се променили?! Разбира се, ние - по-старите, станахме по-замислени, по-тъжни и то не от годините, а от грижата, която ни обсебва ежедневно, от абсурдното време, в което живеем... не е нужно да изброявам повече, ти сама го знаеш.
Един приятел се опита да ме коригира за "свирепи очи", но той не е работил с деца и не е виждал такива погледи, а аз съм виждала. Разказът ми е по действителен случай. Самата аз стисках десетачката, която детето ми отне. Видях очите му! Гледаше като зверче, на което са отнели плячката.
А за увода - действително и описаната картина си беше такава, но съм я поукрасила, за да предам усещането за отчуждението, за обезличаването, за без-азовото съществуване и т.н.
Благодаря, че попита!

]


Re: Свирепи очи
от Musketar на 13.05.2010 @ 12:49:58
(Профил | Изпрати бележка)
Казах ти нещичко на лична, ще добавя тук - разказът ти е много, много силен. Разтърсващ е! И с адски точен финал! Браво ти!:)))


Re: Свирепи очи
от sonnic на 13.05.2010 @ 12:53:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, приятелю! Приятна ми е оценката на майстор на словото, при това с шпага!

]


Re: Свирепи очи
от doktora на 26.11.2010 @ 12:03:20
(Профил | Изпрати бележка)
време е...за нов разказ

а аз мислех че съм коментирал, защото го чета не знам койсипът/в, блога... имаш ли?;(

те, сродните души, казаха почти всичко, Соня...

аз просто те ()

Никос


Re: Свирепи очи
от sonnic на 16.12.2010 @ 16:38:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Док! Коментарът (за моето) беше под едно твое произведение. Тогава зарадва душата ми..., малко остана да се възгордея... Накара ме обаче да прочета Рей Бредбъри много внимателно(преди това се изчервих от срам, че не го познавах ).
Погледнах веднъж твоя блог, но нямах много време... Аз нямам блог.
Ще има нов разказ... честна пионерска!!!

]


Re: Свирепи очи
от doktora на 08.01.2011 @ 16:31:26
(Профил | Изпрати бележка)
ЧНГ2011, Соня!

А честна пионерската...;)

Никос:))

]


Re: Свирепи очи
от sonnic на 10.01.2011 @ 19:17:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ще стане, Док, ама Музата ми е много мързелива. "...посидела хоть немного да ушла..."

]


Re: Свирепи очи
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.03.2011 @ 19:39:36
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се, че се обади, за да видя и аз на свой ред този хващащ директно за гърлото разказ...Пишеш хубаво, бих се радвал да чета още от теб.
Поздрави, Соня!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 03.03.2011 @ 20:17:19
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Свирепи очи
от 4erGologan на 07.03.2011 @ 18:43:14
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав!:)


Re: Свирепи очи
от sonnic на 08.03.2011 @ 06:29:43
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]


Re: Свирепи очи
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 09.03.2011 @ 18:38:35
(Профил | Изпрати бележка)
Дръжте, момичето. Открадна ни сърцата. Поздрав, Сони! ив


Re: Свирепи очи
от sonnic на 09.03.2011 @ 19:03:52
(Профил | Изпрати бележка)
Пази се!!! Въоръжен и опасен престъпник!!!

]


Re: Свирепи очи
от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 13.03.2011 @ 17:31:01
(Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/
Разказано е...
Поздравления!
Б.


Re: Свирепи очи
от sonnic на 13.03.2011 @ 18:30:09
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря! Хубава вечер!

]


Re: Свирепи очи
от galiakara на 22.03.2011 @ 12:30:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, Соня! Много ме натъжи с този разказ...
Написала си го толкова искрено и потресаващо натуралистично, че настръхвах винаги, когато четях за калкулаторчето и за десетачката
за освирепялите детски очи, принудени да мразят заради мизерията, заради това, че едно общество им е отнело детството и в замяна на това ги е принудило да крадат ...
Моите почитания!


Re: Свирепи очи
от sonnic на 22.03.2011 @ 13:00:56
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Галя! Но какво да се прави, това е самата действителност?!
Слънчев ден!

П.П. И на теб не ти завиждам, зная как е там - в Гърция. Бях и не бих отишла пак, освен като турист!

]


Re: Свирепи очи
от linasvetlana на 06.04.2011 @ 10:30:28
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепен разказ, с огромна комуникативна способност, натежал от риторични умозаключения... Сърдечни поздравления!*


Re: Свирепи очи
от sonnic на 06.04.2011 @ 17:32:33
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря!

]