И бе там голо пусто и безлюдно,
един безводен и скалист баир.
Изправи се пред него със надежда,
докосна те ръката божия,
а ти го сътвори.
Ели вековни,дървета редки
и изворчета скачащи,градини ботанически,
дори там при върха космоса ти приюти.
Сега стоя сред тази красота,
загледана в дърветата наметнати с зелен воал
омаяна от трепет на смола,
преплетена със привкус на акация.
Пристъпвам сред килим от багри
втъкани в него маргаритки и треви омайни.
Погалва ми лицето вятър
понесъл усета на планина.
Потраква нейде там кълвач,
синигерче надпява се със славей,
щурец изскърцва със акорд,
калинка малка лута се на нейде.
Забързано се шмугва катеричка
и скрива се в хралупата си на ела.
Щастлива кукувица куква,
два гълъба приплясват със криле -
политат в тази свобода.
Бръшлян пълзящ нагоре по вековното дърво
впил жадно пипалца,
доволно маха със листца.
Спокойствие увличащо във горска тишина!
За тази тъй омайна красота,
виновен бе ти, Митрополит- търсил добрина!