автор: veniamin

Има само една икона пред очите ми.
Топла и жива.
Разплакана и объркана.

Пред която се моля
в църквата на сърцето си.
Да бъде до мен през времето и пространството.

Тази, на която галя косата.
С която пушим от една цигара на верандата.
И чакаме дъжда да измие тъгата.