автор: sheherezada

запечатан
във всяка една
от камерите на сърцето ми,
всеки ден
изтичаш по малко
от слъзните
ми жлези
и се просмукваш
в кожата ми,
като пушек
от цигарен дим,
караш ме настръхвам,
и да
крещя като
полудяла от
синдром на разбитото сърце.
на кратко
ти си последният с когото
си лягам вечер
и първото нещо,
което ме кара
да се усмихна сутрин.
колкото повече
се отричам от
теб,
толкова по-надълбоко
попиваш
в тъканта на
на душата ми.
ти си моята
най-съкровена тайна
и мъжът, чиито очи
пронизват всекидневието ми
и го превръщат в
поредният копнеж
по неизживяното с теб.