Градината отдавна буреняса
и ябълките й сама си ям
Понякога рисувам с пръст по пясъка
един усмихнат, влюбен в мен Адам...
Съвсем не идва никой да ме гони:
побърка ли се тоя Рай- не знам!
Дори змията днес напусна клона,
под който трябваше да ни е срам.
Надолу мисля вече да пътувам-
дано те срещна и дано си сам!
Дано... Дано изобщо съществуваш:
ако те има- да ме чакаш там!
Нуждая се от топлото ти рамо,
не мога от ребро да те създам:
сърдечна тъкан в мене има само.
А и от кал създаден бе Адам...