Разказчето е за това, как любовта отиде на боклука,
след като
никой не си я призна, защото
и двамата се страхуваха да го направят,
макар че много им се искаше,
но беше по-лесно
вместо да мислят за нея,
да я хранят, поливат, преместват на слънце,
да й бършат праха,
да я лекуват, като се разболее,
да я топлят, като й стане студено
и разхлаждат, като се разгорещи много,
да й оправят лошото настроение,
да я водят на разходка
като й стане скучно,
да я пазят от клюки и крадци
и въобще - да й плащат сметките,
и дори и
да й се радват много, като цъфне,
като знаеха, че ще прецъфти и увехне
и от нея ще останат грозни,
кафяви и сбръчкани листа,
и от това ще ги заболи,
та, беше по-лесно още в началото
да се откажат.
Я-я-я, че то разказчето свършило...