А уж не ми достигат рани
и кръв не ми достига да кървя.
Отвън не ми личи,
но вътре пърхат врани,
които искат нещо да кълват.
И аз им хвърлям късчета страдание,
понякога им хвърлям и сълзи.
А те все гладни грачат...
Враните умират гладни,
но аз не си прощавам - пих
със шепи от кървящите си рани,
от живото месо си правих пир.
И те умират - цяло ято врани,
с които уж живеехме във мир.
Не бях добра, не им останах вярна
щастлива бях, но не за миг.
И днес не ми достигат рани,
не ми достига кръв да ги поя.
Опитвам с щастие да ги нахраня,
но враните отдавна не кълват.