автор: hixxtam

Есенно слънце рисува с тъга
импресия шарена - платното зелено.
Тихо дъждът размива деня.
Пълзят по гърба ми тръпки студени.

Вятърът палав подрежда листа.
Пъзел от топли, разбити надежди.
Повтаря се всичко на тази земя:
глупост, любов, страст и копнежи.

Всяко време - със своя кумир,
роден от стремежи и скрити желания.
Моят древен, изтъркан псалтир
умори се от болка, тъга, покаяния.

Скрила звездите, се спуска нощта.
Дърва и камина в огън флиртуват.
Капки дъжд превръщат се в сняг.
Изстиват мечтите, родени през юли.