автор: Ljastoviza

На един хвърлей място от тук,
между Матерхорн и Шипка,
изгубих своето малко небе -
портмоне с пъстроцветни нашивки.
Стада от облаци в него държах,
звездопад от мъглижката вечер,
варненско слънце от кехлибар
и стрък лавандула за свежест.
Давам награда на оня от вас,
портмонето решил да ми върне,
ще го познае по птичия глас
на гугутката, в утрото хвръкнала.
Без него съм бедна и всички пари
в живота ми няма да стигнат
да оцелея, когато снегът ме топи
между Матерхорн и Шипка!