автор: idan1

Чаша пъна с вино,
пред огледало
изоставена,
тъжно се оглежда
с надежда,
че не е сама,
към образа си
тя поглежда.

Ръка в сълзи
обляна,
бързо се
протегна,
мигом е виното
изпито,
сякаш бе дъното
пробито.

Чаша празна,
редом
с цвете разплакано
се поклаща,
върху легло
разпиляно.