Косата ти е с дъх на кориандър,
и уж невинно с пръсти я докосваш.
Но в тайните й приказни меандри
аз няма да потъна без упорство.
Изпекла си любими сладки. Вече
и мене ме печеш на бавен огън.
А мойта мъжка воля е обречена
на мигове от светла невъзможност.
А ти ще удължаваш този миг, и
ще куцат думите, дъхът ще секва,
и никой няма да открие прилика,
че е печат, и повече от клетва.
Очакването - кроткото мъчение
е твоя златен ключ да си със мене.