| Ронят се, гонят се, капят листата.
Бягат и лягат на пътя.
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Като угаснали свещи дърветата.
Клоните голи и криви.
Свещи ли рекохме? Сбъркахме. Ето ги -
някакви иероглифи.
Гледай ги, гледай ги как са изписани!
Не е ли това Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?
Давам им думата. Ето, напущам
врявата и със листата,
мили приятелю, с кални обуща
влизам и аз в тишината.
...
Публикувано от Amphibia на 24.10.2007 @ 17:09:03
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.92 Оценки: 28
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"В тихата есен" | Вход | 27 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В тихата есен от Marta на 24.10.2007 @ 17:35:03 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Много е хубаво, Райчо!
Като че рони се жълтото лято
и по трохите му стъпям.
Жълтото лято -
търкулната питка от
царевичното зърно,
бяга по пътя и
ръси трохите
знам, че по тях ще се върнем! |
Re: В тихата есен от kovalski на 24.10.2007 @ 21:01:03 (Профил | Изпрати бележка) | На всеки Ханс - по три Грети! |
]
Re: В тихата есен от Amphibia на 24.10.2007 @ 17:22:40 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | ехххх...
Някой скоро беше написал, че се чувства по-добър човек, след като прочете стиховете ти. Не помня чия е репликата, но съм напълно съгласна с нея. |
Re: В тихата есен от marteniza на 24.10.2007 @ 17:24:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | Помня те още от това стихо, цитирано по-долу. Истинско удоволствие е да те чете човек.
Дъждът и тъмното се сливат
в необясним за мене страх:
да се нагледам на красиво,
да се намисля на света!
Треперене: ще проверяват!
И тук е главната беля:
с поетите се подиграват,
а от крадците се боят.
Багажът? Стихчета излишни.
На масата или на път.
Аз не ги пиша, а ги дишам.
И с дишането ми ще спрат.
Но някак глупаво се радвам,
че през години и сърца,
и аз пренасям контрабанда -
неверие и доброта. |
Re: В тихата есен от Disscordia (eternity_true@abv.bg) на 01.12.2008 @ 10:20:29 (Профил | Изпрати бележка) | Лелеееее - истинска рядкост е в днешно време-такава красива поезия!Кара сърцето ми да затупти с неподходящ за него ритъм от вълнение...но това е заради магическото въздействие на таланта ти!!! |
]
Re: В тихата есен от roza1 на 24.10.2007 @ 17:52:43 (Профил | Изпрати бележка) | Писмото,
неразгадаемо - както и смисъла
на есента и живота?
Това добре, ама...ти къде ще ходиш!?
Тук да стоиш!
Поздрави!:)
|
Re: В тихата есен от miglena на 24.10.2007 @ 17:57:35 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | ... невидимата граница между слово, образ и безмълвие ... а така осезателна ... и смислите - уж ги докосваме, уж ги разгадаваме, а то - колкото повече проникват в нас, толкова повече сякаш се отдалечаваме от тях ...
|
Re: В тихата есен от regina на 24.10.2007 @ 19:42:10 (Профил | Изпрати бележка) | много песенно, но и много емоционално заредено...
почитания, Раджи!! |
Re: В тихата есен от margi на 24.10.2007 @ 20:00:25 (Профил | Изпрати бележка) | есента е прекрасен сезон, с любимите ми цветове...стъпвай смело и не се страхувай:)))
Поздрави rajsun, бъди здрав!!! |
Re: В тихата есен от alfa_c на 24.10.2007 @ 21:18:50 (Профил | Изпрати бележка) | Имам причина да го чета по особен начин и се радвам, че си го написал.
Не знам какво друго да кажа...
! |
Re: В тихата есен от ma_gi на 24.10.2007 @ 21:56:48 (Профил | Изпрати бележка) | Написал си Писмото. Който има сетива, ще усети!
Поздрави! |
Re: В тихата есен от ElToro на 24.10.2007 @ 21:59:31 (Профил | Изпрати бележка) | Отново познатата топлота . райсънова. |
Re: В тихата есен от templier на 24.10.2007 @ 22:08:45 (Профил | Изпрати бележка) | И тихо, и светло, и топло... Поздрави за прекрасния стих! |
Re: В тихата есен от LATINKA-ZLATNA на 25.10.2007 @ 00:22:19 (Профил | Изпрати бележка) | Прекрасно е, Райсън!
Тиха и ефирна е твоята есен! |
Re: В тихата есен от nironi (nironi@dir.bg) на 25.10.2007 @ 06:11:27 (Профил | Изпрати бележка) | във всяка тишина има кал, на която да вдъхнеш душа, виж как са ти дали думата!!!, не я дава есента всекиму думата си, скръндза е тя- а при теб пее... светлина |
Re: В тихата есен от staka на 25.10.2007 @ 07:28:11 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесно!!!Поздрави за прекрасното стихотворение!!! |
Re: В тихата есен от seso-sms-o на 25.10.2007 @ 09:15:28 (Профил | Изпрати бележка) | Навлязал си дълбоко! Поздрав! И със закъснение:ЧРД!:) |
Re: В тихата есен от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 26.10.2007 @ 20:47:53 (Профил | Изпрати бележка) | Приказка за смисъла на живота...
Унасяща, провокираща, замисляща... |
Re: В тихата есен от dafna на 29.10.2007 @ 13:41:27 (Профил | Изпрати бележка) | Сещам се, че Думата кал е също свещена...не само Божествена закана...
Трудно е да се напусне врявата, след като си оставил съвсем не йероглифи след себе си!
Защо си мисля, че есента е само време за писане на поезия и нищо повече?...:)))
Поздрави, Райсън!
|
Re: В тихата есен от DenSiana на 04.12.2007 @ 16:31:06 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотно е мили Райсън!! Ужасно харесах!!! |
Re: В тихата есен от zinka на 20.03.2008 @ 12:04:25 (Профил | Изпрати бележка) | Още с парвия ред го запях, Райсън- човекът с калните обуща и невероятно чистата душевност !
!!!!
Тишина .... |
Re: В тихата есен от ole72 на 10.10.2010 @ 17:49:25 (Профил | Изпрати бележка) | Красиво, тихо и мъдро, Райчо! |
| |