Останало от циганското лято
преплита между локвите крачка.
Целува ги с очи и ги изпива,
но оставя и за зимата вода.
На октомври завесите надига-
до пладне смее се на глас.
По птичите пътеки си отива
остава хлад във локвите,
надежда и тъга - във нас.