автор: gorski

Човекът е носач на спомени,
един нает от времето хамал.
Разнася цял живот изконните
кюлчета злато в пощенски чувал.

От детството си натоварен е
да носи куп отминали неща,
предназначени за изгаряне
или за подкуп на смъртта.

Натрупал опит от страдания
и малко свои радости събрал,
по улиците и мегданите
разнася този тежък чужд чувал.

И в крайния квартал навлиза
носачът на реликви, изкривен
като онази кула в Пиза...
Адреса търси, гледа изумен

и в миг се плясва по главата
пред непознати никому врати:
изнесъл се е адресатът
и няма кой труда му да плати.