автор: bagarov

Къде си? Ще празнувам! Дори шампанско купих!
Не крий се, не си струва, от вчера ми се цупиш.
Личи си от вратата, че някъде си тука,
навярно си се скрила, умирайки от скука.
Е, хайде покажи се, дъхът ти се усеща,
ела и отпусни се в прегръдката гореща.
Не искаш ли? Напразно! Отново ще ти мине,
едва ли толкоз лесно, сърцето ще изстине!
Виновен бях навярно, но малко преиграваш,
аз знам, че ти отлично душата ми познаваш
и няма да оставиш заради малка свада,
зарад едно безумие, душата ми да страда.
Но хайде покажи се, не виждаш ли, че плача
не влизай в тази роля, не бъди палача,
който ще разкъса живата ми рана .
Бъди ти с мен и днеска, вече късно стана!
Не те откривам тука, отишла си си значи!
Е, щом си го решила, така да е, обаче,
не чакай да отстъпя от свойта гордост мъжка
и няма да ме видиш пред тебе да се тръшкам.
Вратата си залоствам, решил съм си ще пия,
без сълзи те изпращам, зад сълзи ще се крия!