автор: Nadya

за щастието

Синьо като новородено поточе,
шепне, бълбука, смее се,
гали босите ми ходила,
вдигам очи нагоре
и пак е синьо като очите ти.


за бебета

Жълт минзухар закичи утрото,
жълти патета нагазиха в плиткото,
поруменя слънцето в детските пръсти
и се пръсна на слънчеви зайчета.


за любовта

Когато отвъд хоризонта лилавее,
измислям си фантазия,
в която те обичам.
Харесвам лилавото
малко преди залеза
и на няколко стъпки след изгрева.


за живота

Планина, изкачвам се,
слизам. Пътеките са зелени,
някои са по-стръмни,
други обичащи,
но само една води към върха.
Спирам малко преди бялото.


за болката

Диво е, огнено, точка,
после е разстояние,
тръгва ногоре, изкачва се
и е мисъл в червено,
загръща ме в призрачен воал.
Никога няма да си го призная,
докато имам ръката ти.


за смъртта

Бяло с привкус на сиво,
казват, че е онази с косата.
Понякога е милостива
и няма следи след нея,
сянка е, в която не се изгубвам,
бледнея.
Начало или край-не зная,
началото е краят,
краят е начало в бяло.


за земята

Покафеня полето и сякаш е мъртво,
попи дъждът във калните локви,
тишината се сипна в утрото.
Кълни семето в дълбокото,
земята е бременна с утре.