автор: byala_gylybica

Безстрелково е времето. Вали.
И всяка капка като пясък
по циферблати се върти.
Часовникарски трясък,
последван от безброй стъкла.
И всяко във сърцето те порязва,
в очите - късове от огледало,
като във приказка-прозявка.
Преди нощта със одеало
да се покрие. И да затиктака.
Откриваме се. Времето е спряло.
Отдавна е потеглил влака.

Да не те достигна съм избрала.