Потъва в косите ти
мъжкият шепот,
неизплакана обич
прелива в реки;
от лунния храм
белоноги потоци поемат,
в наноси влачат
свалени звезди.
И полепва нощта
по улици влажни
беззвездно безмълвие
глухо ечи…
Самотата е любов,
изречена гласно,
когато от думите падат звезди…
23.10. 2007