автор: marteniza

По някаква кармическа ирония
животът ме захвърли в Патагония,
но нямах време да се разтревожа
за бъдното и собствената кожа.
Природата май само мен бе чакала,
за да наблегне яко на спектакъла.
И ето, че по мое скромно мнение,
присъствам на същинско сътворение:
където свършва рязко Континента
и срещат се различни компоненти,
две земни плаки мощно се отъркват –
топлинният баланс без срам объркват.
Извира лава в ледените бездни,
защитата на айсбергите чезне
и грохват планините снежно бели
сред китове, от нежност полудели.
Твърди се днес, че преди много време,
преди да има кислород и семе,
животът плъзнал в тази обстановка –
стремителност и пламенна стиковка,
вода, задъхан натиск – уж агония,
а всъщност, пра-космическа симфония.
Човек, видял въпросната картина,
света сравнява с детската градина.
Не може да го смае Аполония
след Огнена Земя и Патагония.