автор: ma_gi

Мислите ми размота и ги обърка -
невъзможно е да изплета пуловер,
пак ще зъзна в дреха от изтъркани
чувства, метнати, ей тъй, на голо.
С веселите шарени кълбета
котешката ми душа не си играе -
сиво-черна се заплете плетката
с любовта ти, дадена назаем...
Мохерени облачета чувственост
отлетяха на вълшебни мигове -
зейна грозна дупка на изкуствени
думи, до сърцето недостигнали.
И безмилостно потракват вече куките:
пет студени думи и една наопаки.
Все броя, но тъй не се научих
как се връзват възли от жестокост...