автор: rainy

Притиснато във ъгъла
и до стената,
животното безмилостно напада.
А аз тогава тъй искам да съм с теб,
слаба съм, и сила за отбрана нямам,
но гордостта ми е като проказа -
пак трови ми кръвта.
И безотказно се разпадам.

Животното се крие
и само умира,
когато е до смърт ранено.
А аз тогава тъй искам да съм с теб.
Мълчаливо ще остана,
ще ти се усмихвам -
докато сърцето спре.
Виждаш ли, то просто е сломено.

Глупости разказвам
за пореден път -
отчайващо безсмислени,
права съм, нали?
Всъщност исках само да те питам
ей така, без думи:
Ти знаеш ли животните как плачат
без сълзи?