автор: Fabiana

Не ме чакай повече!
Знам, ще се чувстваш
подхлъзнат,
ще пустее душата ти,
ще поникне сива трева
пред вратата ти.
И вишнята стара
ще проскърцва със клони,
отронила тежка сълза.
Сънувай ме буйнокоса
и млада, бленувана,
със онази къса пола,
босонога да тичам по вятъра.
Ще се взираш в простора,
ще се любят очите ти
със безкрайната синева.
Осиротели ръцете ти,
все още, ще струят топлина,
ще ме милваш във тъмното,
само в кратките спомени
и повярвай ми,
тъй красив ще е залезът!