автор: strega

аз още нося в джоба си слънца
откъснати по пътя на живота
живея в свят на слънчеви батерии
където слънцето отдавна се нуждае
от презареждане
родена съм от любовта на демони
в черупката на костенурка
вървя по осовата линия
на лятото
след вятъра разчоплил спомена
а есента е пълна с тишина
и болни улици
мухата с червеи изписва бъдещето
и срича вестници
с размазан поглед
светът горчи от прах и кестени
от семките на портокалите
по копчетата на смъртта
се стичат сенките
на детски пръстчета
под миглите
сплъстени грешки
полепват в охра
усмивките
накацали по устните
изплитат паяжини
и стъпват тихо по съня ми мравките
…
след блудството на пръстите ми с пясъка
нощта е вещица
а розите са проститутки

нощта превърза раните на мишките
и ме прекръсти

свят