Там, където съм,
стоя без видима причина.
Очаквам полета на вдъхновението
в дъжда на мислите неканени -
просмукани, зелени, тъмни.
И вятърът на вчерашните чувства,
Заклещена помежду днес и утре...
И все едно по принципа на Хайзенберг
къде съм днес.
Над лявото ми рамо е замлъкнал Буда,
с усмивка, точно както се полага
по древните изображения.
Над дясното - застинали тотеми.
Озъбени муцуни, изпъкнали очи
и каменни животни.
Там, където съм,
в перфектен миг на равновесие,
усещам единствения дар,
или проклятие,
с което съм създадена по право:
Да имам избор.
Всеки ден - оттук
до края на света.