автор: PLASHKOFF

/втора част/

След приключване на работното време, Кирил не бързаше да се прибира,а
и в къщи нямаше кой да го чака.Родителите му бяха починали преди три го-
ни.Като ерген вече не се чувстваше конфортно.Започна да му омръзва.Беше
27-гидишен, и работеше като проектант в строителна фирма.

Мина край театъра,да провери какви постановки предстоят.Тръгна надолу по посока "Централ".Очите му шареха,като че търсеха някого.
В града имаше доста красиви жени,които пълнеха очите,и възбуждаха мъжките страсти.Но тава не беше най-важното за него.За него не беше съще -
ствено жената , с която би могъл да осмисли живота си, да бъде най-краси
вата,а да бъде умна,честна,добросъвестна,вярна и весела.Разбира се държеше и на красотата,както визуалната, така и вътрешната.Може би рядко се срещаше такава жена, която да запълни живота му. Досега имаше
такава приятелка, с която се допълваха отвсякъде.В момента ги разделяше
само разстоянието. Щеше му се пак да бъдат пак един до друг, та дори и разстояние да не ги разделя...
- Кириле здравей! - поздрави го красива брюнетка,минаваща край него.
Жрицата на сърцето му,за която мислеше преди малко, бе срещу него... Тя
му се усмихваше...Въпреки това реши да скалъпи сценка,тъй като обичаше
да се шегува...
- Добър ден! Извинявайте,не сте ли Доротея, дъщерата на леля Витка от Га
брово? - очакваше реакцията й.
- Не глупчо! Не ме ли помниш?! - попита тя засегната - Стига с този театър!Помисли си,ако все още изпитваш някакви чувства към мен! - в гласа и прозвуча нотка на обида.Маслинените й очи изразяваха неустоима привлека-
телност.Кадифената и кожа, бе повече от нежна, а устните галантно красиви.
Въздъхна тихо и бавно. - Браво на теб! А казват, че стара любов ръжда не хваща! Добре ще ти припомня!Сигурна съм,че много добре знаеш, но се правиш на задръстен!
Той разбра, че бе почти разкрит.Никога не би забравил красивата любов
между тях, а тя все още я имаше.
Гледаха се усмихнати.
- Деси, радвам се,че те виждам! Прости ми скъпа...! Знаеш много добре,че...!
Прегърнаха се.
- Какво става с теб? Защо не се обади толкова време...! Имаш ми номера на телефона! Не казвай,че си го загубил! Няма да ти повярвам! Обидена съм ти!
- Не-е-е, не съм го загубил! Грехота е, да се опровдавам! Извинявай милич-
ка! - каза Кирил,и я прегърна през кръста. - Предполагам,че не бързаш! За да изкупя греха си, предлагам да се разходим, и да те почерпя едно питие на "Блага Вайзе".
- Не си мисли,че така тънко ще ти се размине! За да ти простя,ще ти излезе
доста дебело, ако наистина държиш на мен!
- Съгласен съм!Всичко бих направил за теб! Каквото и да пожелаеш!
Причината да я покани на "Блага Вайзе",беше да го видят приятелите му,
с красивата му приятелка.

След запознанството им навремето, между тух се зароди прекрасна любов,
която продължи дълго време,а и все още не беше изгаснала.А бяха си пасна
ли във всяко отношение.Разстоянието не означаваше,че бяха се забравили,
или пък са прекратили връзката си.Чувствата им до настоящия момент, си
оставаха същите.
- Как е при теб? Нещо ново? - попита Кирил нетърпеливо, с цел да опипа
почвата.
- Нормално, нищо ново. Ако те интересува,дали имам сериозна връзка, и доколкото усещам въпроса ти,все още не съм обвързана с никого.Освен ако
ми излезе късмета тук! А и смятам дълго време да остана - отбеляза тя, по-
глеждайки го с усмивка - А при теб?
- Родителите ми починаха преди три години,почти един след друг. Иначе
нищо особено около мен.Работя и чакам, да се случи нещо съществено... - Ки
рил отговори с болка.
- Приеми най-искренните ми съболезнования! - каза Деси, и го хвана под
ръка.
Вървяха по посока градината.Стигнаха до "Блага Вайзе".Огледаха се за свободни места.Приятелите на Кирил бяха инсталирани на една маса,пиеха
питиетата си - кой каквото искаше.
- Кирчо,... привет! - поздрави го един от тях,който бе с лице към движението
махайки за поздрав.
Останалите направиха същото.Усмивките не падаха от лицата им, а насрещ
нияс кестенявия си мустак, се подхилваше.Очите му излъчваха приятелски
чувства.
Десислава продължаваше да държи Кирил под ръка, подбутна го и каза:
- Скъпи онази маса е свободна.Вдясно през две от местостоенето на прияте
лите ти.
Кирил като кавалер,поднесе стола на Десислава, да седне с лице към движе
нието.Седна от лявата й страна.Дългата й катранена коса,галеше финната й
кадифена кожа на оголените й рамена.Червената и рокля която носеше,офор-
мяше красивото й тяло, и финните гърди, които възбуждаха мъжките му стра-
сти.
- Какво ще желаеш? - попита той,и неохотно с плавно движение хвана ръката й,като я изпиваше с поглед.
- Теб, с огън и плам! - отговори тя, а очите й излъчваха жажда, и животин -
ска страст. - Но ако става въпрос за друго, ще пия дълго кафе и сок касис. -
Погледът й бе енигматичен,пълен с неизвестности - Често съм мислела за теб,и
никога не съм забравяла прекрасните моменти, които преживяхме!От доста
време съм сама,по точно откакто ти се прибра в Добрич.Това не означава, че
не съм имала приятели.Но сериозна връзка - не! Ако искаш ми вярвай, но е
така.Не искам да опорочавам, и да загърбя любовта между нас,защото...! Това
е самата истина.
Гледаше го нежно и предизвикателно.Положи ръка върху неговата.
- А-а-а-а,как са Диян и Катерина? Отдавна не съм се чувал с тях.
- Добре са! - отговори тя,като приглади косата си, и я намести зад раменете.
Сви вежди,сякаш се замисли за нещо,и допълни. - Работят и си гледат детето.
- Радвам се за тях! Какво е детето? - попита Кирил, и се изкашля.
- Момиче е. Вече е на шест месеца.
Най сетне сервитьорката кацна при тях и прие поръчката.
Десислава отметна галантно косата си, за да я намести, и да открие част от
лицето.Донамести я с ръка.Извади красиво изработена черна шнола и прихва-
на косата.Финната дълга шия,и красивото леко удължено лице,придаваха още
по-голяма чаровност на госпожицата. Ефектните златни обици и красивата огърлица с рубинени камъни й придаваха готически вид.
Поръчката бе най-сетне изпълнена.Кирил плати предварително.Говореха за доста неща.
По едно време се появи негов познат, с когото често стигаха до конфликтни
ситуации.В случая бе доста пиинал, и вървеше като препънат кон.Кирил не
беше го виждал никога в този вид; с протъркани, пробити над коленета дънки,
и бледосиня,смачкана риза. Пияния се опита с гримаса,да промени измъчената
си физиономия и се насочи към тях.Кирис се престори,че не го вижда, и докато
обясни на Деси,какво може да се случи, другия го изпревари.
- Охо-о-о!...Киро-о-о...- заклати се тойкато щъркел пред масата.-Мара ба!-
не дочака отговор.Очите му бяха изцъклени от напрежение.Сякаш в гърлото му бе заседнало яице,и не достигаше въздух да диша.Преглътна мъчително и
рече: - Кво ма гледаш така?!
- Стояне, ако обичаш,изчезвай, и да не те виждам в този вид! Чу ли?
- Ш-ш-щто не ма запознайш, с туй готиното гадже...? П-п-приятно ми е мадам,
пардон!
Кирил не сте стърпя, и със строг тон каза.
- Ако не изчезнеш веднага,ще извикам управителя, а може и полицията!
Десислава разбра накъде върви ситуацията,че Кирил не може да стане, и да я остави сама в присъствието на този тип.

Управителят се появи, и изгони натрапника.Въпреки че не беше виновен,Ки-
рил се чувстваше крайно неудобно.
- Деси, извинявай за ситуацията! - той обясни как стоят нещата, и стихията споходила живота на Стоян.Загуба на родители,съпруга и деца,в рамките на
половин година,и депресията в която е изпаднал...
- Жалко за човека,жестока съдба! Не се притеснявай, знам че не си виновен!
Кирил въздъхна,сякаш камък бе паднал от душата му.

Решиха да се разходят в градската градина.Той прегърна Десислава през
кръста, и внимателно приближи тялото й към себе си.Тя реагира позитивно и
с усмивка.Сърцата им забиха лудо.
- Имаш ли ангажименти тази вечер?
- Защо? - попита усмихната - Какво имаш предвид?
- Каня те на вечеря!
- А после? - подкани го със закачка.
- Какво после? - попита той разсеяно,уж не разбрал намека й.
- Ами-и-и ако откажа! - гласа й се промени,с нотка да не го засегне дотолко-
ва, за да разбере, доколко е сериозен в намерението си.
- Ако ми откажеш тази вечер,ще те поканя утре, или в следващите вечери
докато се съгласиш,но не се отказвам, да бъда с теб!
Тя го обхвана през кръста, и целуна по бузата.
- Приемам поканата. Аз също желая да бъда винаги с теб,като добра прия-
телка, съпруга,домакиня и любовница.!
Той я изгледа с изненада и озадачен поглед.
Прекрасните й очи излъчваха нежност и топлина.
- Кажи нещо! - подкани тя с нетърпение.
Вървяха мълчаливо, и въпреки множеството граждани чуваха бавните си стъпки,любовния ритъм на сърцата, и желанието да се слеят.
- Това което каза, ме изненада!Вярно,че човек трябва да има семейство, но
вместо аз, ти ми правиш предложение, а това...
Кирил изпитваше необходимостта,да й се обясни в любов, но нямаше смелост.
- Хайде де, направи го...?! Намери смелост..., ако държиш на мен! Нима се притесняваш, че ще ти откажа!

Зеленината и цветята в парка, бяха великолепен пейзаж, в който ти се иска-
ше да потънеш.
Най-красивото цвете за Кирил,бе Десислава.Усещаше аромата на нежната
кожа, и дъха й.Гърдите бяха сочни и съизмерими,спрямо финното й стройно
тяло.Изпитваше желание да я прегърне,да целува устните,кожата, и като пче-
ла да погълне соковете й, без да се отлепи от нея.
Седнаха на една пейка, притиснати един до друг. Тя се облегна, отметна
косата си назад, и притвори очи под на слънцето. Раздвижи галантно сочните
си устни, въздъхна и погледна Кирил.
Той се любуваше на лицето й, на страстните маслинени очи, финния нос, и
усните чакащи жадно огнена целувка.
По лицето и се появи привлекателна гримаса, под потока на жарките слън -
чеви лъчи.
Кирил галеше лицето,шията, а аромата на френски парфюм и дъха й, подлу-
дяваха страстите му.Започна да я целува по лицето, и устните им се сляха в дълга целувка.Бе обладан от чувството, да я разсъблече, и да се слеят в едно.Дишаха учестено,но продължаваха да се целуват.
- Скъпи, мисля че евреме да прекратим! Желанието ми е друго,но ни тряб-
ва подходящо място!
- Права си миличка! Аз изпитвам същото! Обичам те!
- Знам. - отговори тя, и се усмихна предизвикателно - Искаш ли,да го направим тази вечер?
- Разбира се,че го искам!Желая те скъпа!
- Слушай мошеннико! Когато се видахме,реакцията ти беше,че не си спом -
няш за мен.Каква беше тази постановка?
Той се почувства уязвим и виновен.Въпреки това,на лицето му цъфна ус-
мивка.
- Такъв артист си! Не си за понасяне! Обиди ме с поведението си.Не бих мо-
гла да ти простя! - гледаше го сериозно, но със закачлив поглед.
Той погали лицето й.Целуна я по челото. Засегнат от думите й, и то с право,въздъхна.
- Не исках, да те обидя!Бих направил всичко,за да ми простиш!
- Знаеш ли,... ще ти простя,ако ме целунеш още веднъж, но ще искам и още нещо! А за довечер си знаеш урока...
Кирил изпълни желанието й с удоволствие.
- За какъв урок говориш? - попита с усмивка,все едно че не разбра.
- Не се прави на задръстен!
Той я прегърна, и притисна тялото й към себе си.Сърцето му се разигра от
вълнение.Стомаха му се сви на топка.В него танцуваше познатото чувство, което не му даваше мира...
- Доста хаплива лисичка си, но не бих позволил, да те загубя! Усещам те
прекалено близка, ако разбираш какво искам, да ти кажа.Имам нужда от теб!
- Ще ставаме ли?- попита тя, и сви вежди - Нали ще ходим на вечеря?
.....................................................................................

Следва продължение...