автор: seso-sms-o

1.

Редно е -
ще направя каруца:
не да пее –
да плаче…
Че - додето ме има –
кой би узнал те,
сълзице моя…

2.

Тъй ще нахлупя калпака,
тъй ще обрамча торбата!...
Аз вече тръгвам – по знак е
на старата бяла гора;
зная, че няма тук връщане,
вземам си само огнивото…
Дума не става за кръшкане.
Късно е глас да ме стигне.

Там, на поляна – Стопанката –
моята, с тихи очи –
чака ме… Чуеш – лопатите
звънкат, босилек ръми…