автор: roza1

Светът е тук-
няма нищо по естествено!
Измита Слънцето последните звезди,
а сънищата скрити в облаци
приспиват нежно своите и нашите лъжи.
Нов ден е - друг, различен.
Неповторимо цветен, есенен и млад.
Той е твой до залеза и до Луната,
очаква те на осланения си праг.
Свободен си.
Нима ти трябва друго?
/освен пари и смелост, може би/
Страхът е слабост,
а за парите -съм чувала безброй лъжи.

Не оставяй младите мечти
в праха на времето.
Студено е- сланата ще ги ослани.