автор: dimension

Живеят ли наистина Поетите?
Или са бледи сенки в полусън.
ЗемлянИ ли са или от планетите
на нашата Галактика отвън?

Присъстват тук, но в друго измерение
витаят. И дали не са душите им
от друг, отвъден свят изображения?
Или от бъдещ? Или са прелитащи?

И нямат ли поетите по две души?
Два свята в тях – божествен с демоничен?
Единият съгражда, другият руши,
в издигане със болка над първичното.

Те времето го дишат по-различно.
И дните им, и нощите, незнайно кой,
ги е направил – странно непривични...
Разкъсани. Събрани. Ала никога в покой.

Поетите не ги търсете посред пътя си.
До вас си ходят, но на метър от земята.
И могат да са във несбъдване. В прекръстване.
Във земен рай. И на небесното във ада.

Във разговора на реката със рибаря.
В мълчанието на ранения. В агонията.
В изтръгнат стон от нарисувана китара,
и в изкривеното на дните от иронията.

В сълза. В несподеленост. В отчаяние.
Във залез неизгрял. В начало. В смърт.
В най-неразумно, в най-разумно състояние
Поетите живеят. Непозната кръв.