У наше село, дека е у врачанско, почти секи цъка: ц-ц-ц-ц...,при среща с комшията си,или некой друг съселянин, по най-разни поводи.Е така е!
Буля Кина, жена на средна възраст, стройна кат фиданка, и обгоряло лице
от слънчевите бани на къра, е убавицата у село.
Почти сички прилежащи у тоа село казуват, че она е като топ модел от корицата на некое списание.А она все с вдигната глава, и оди кат газела.
Съседът й бай Герчо кат я види, все цъка ли цъка,и й се кани...
В този горещ летен ден,буля Кина бе облечена с каса блуза впита по тялото, оформяща прелестите й,и с вталена пола почти до средата на бедрото.
Саседът й,сложил ръце на кръста ,продължаваше да цъка...
- Ц-ц-ц-ц, ама че маце е наша Кина,като я...
Кина застанала насреща му, до отворената вратница, разделяща двата
двора,разтвори краката, доколкото и позволява полата,с ръце положени на
кръста рече:
- Кво има бе бай Герчо?!
- Е па глеам та!
- Е па оти ма глеаш?! - пита учудена.
- Оти да не та глеам,убавка си,строина си кат сама фиданка.Фашташ ми
зъркелите,и благо ми стаа на душата,кат мармалад...Я ква кошута си! Де
да бяв некой авджия...!
- Че кат толкоз ми имаш мерак, давай бе...!
- Ами-и-и...кат не ще ми стааа,поне да глеам и цъкам!