автор: marathon

Никой няма да потърси снимките, които бях намерил в квартирата ми на Блайбтройщрасе. И въпреки това аз ги запазих. По-точно оставих ги там, където бяха - във вградения гардероб.
Навярно снимките са принадлежали на студент от Баден-Вюртенберг, тъй като преобладаваха поздравителни картички за Коледа от Щутгард, Урбах, Фрайбург, Тюбинген, Хайделберг ... Семейни снимки - лица, запечатани в празнични мигове за споменл Сега забравени, изоставени. Вече ненужни ?
Ингер, Карстен, Олаф, Кати, Вилхелмине, Маркус, Хорст, Хела ... Имената са изписани върхуснимките и коледните картички.


Днес минахме с Ане-Мари по Фазаненщрасе - магазини за хранителни стоки, антикварни магазини, бутици, луксозни витрини на известни модни дезайнери, хотел Кемрински, щандове за преоценени книги по тротоарите, кафенета ... Години наред мнозина линберчани са изминавали същия път - на връщане от училище, от театър, кино или опера ...
Следобедът е топъл. Свалям сакото си и го премятам през рамо. Неочаквана вълна от тъга внезапно изпълва тялото ми. Продължавам с притъпено чувство, че нещо ми се изплъзва, отминава ...
- Пристигнахме ! - казва Ане-Мари.
Бях забравил къде отиваме.


Хелд, Йеске и Майер живеят на втория етаж. Бинер, Дилмар и Фогел - на третия ...
Гюнтер Фогел е млад, навярно тридесетгодишен. Едва ли има някой от наемателите, който да не знае неговата история от това лято. Съпругата му, Патриция Фогел, сляпо вярвала в хороскопи. Тя редовно си купувала Бела, Бригите, Лиза, а и навярно и други списания, страстно се нахвърляла върху страниците с хороскопите, съставяла си по тях дневен план и се придържала стриктно към него. Патриция вярвала, че "хороскопният живот", както го наричала, бил най-добрият начин да се предпази от нещастия и само чрез него можела максимално да се възползва от шансовете, които й предоставяла съдбата.
Младият Гюнтер не обръщал особено внимание на нейните занимания: да изрязва страници от вестници и списания, да ги залепя в специална за целта книга, дори не четял какво записвала Порция вътре.
Двамата имали щастлив брак и нямало никаква причина за безпокойство, докато един ден Патриция прочела:"Днес ще предприемете пътуване с влак. В него ще срещнете стар приятел. Изобщо не се колебайте. Той ще промени в положителна посока вашия живот."
Този ден Патриция нямала запланувано никакво пътуване с влак, но все пак решила, от женско любопитство или от наивност - все едно, да следва неотклонно предопределеността на съдбата си. Отишла до най-близката гара, купила си билет за първия влак и настина в него срещнала ученическата си любов - Кристиан.
След два дни полицаите съобщили на разтревожения съпруг, че са намерили реното на Патриция, но от нея нямало следа.
След още две седмици Гюнтер загубил всякаква надежда ...
Тъй като не можел сам да се справи с децата, майка му дошла да ги гледа. Трябвало да посместят нещата на Патриция, за да освободят място. Тогава Гюнтер завелязал книгата с налепени изрезки от хороскопи. Направил връзката с колата на гарата и му станало ясно какво се е случило. Той обичал много Патриция - мислил почти цяла вечер какво може да направи, за да я върне вкъщи.


СЛЕДВА