Вървя по стъпките ти. Те
ту близки ми се струват,
ту далечни.
Превеждат ме
сред древни руини
и ме завръщат
във един следобед...
Но мракът пада отведнъж.
Във тебе пада
и във мене.
Като преграда помежду ни.
И ти не чуваш
как ти казвам:
- Лека нощ.
Вървя по стъпките ти...
И ги чувствам -
извивка на усмивка
/ от петата до стъпалото /
със капки нежност
във ъглите...
по няколко
за всяко пръстче.
Усещам твоето присъствие.
Разбирам тялото ти с моето.
Разбирам!
Телата ни, затворени
отвсякъде,
са малки съдове за тъмнина
и много мънички за топлина.
Надничам
и не виждам,
как отвръщаш:
- Лека нощ.
Вървя по стъпките ти...
Те проникват в мене,
разхождат се
във тъмното отвътре,
докосват капилярите ми
и кръвта изтръпва.
А аз ги знам къде отиват.
Зная!
Където ще напишат
между клапите:
- Да бъде светлина!
И Лека нощ...
.