автор: Ficho

Пестя живота и го правя на пашкули.
Кой знае, утре може да потрябва,
и папагалите ме гледат присмехулно,
но лястовиците са тук и ми помагат.

А пък хартията е бяла от мастило.
Ще взема дъжд назаем и ще я измия.
Изгарям я - снабдяват ме насила.
Записвам всяка втора дивотия.

Къртицата чете. И кима важно.
И ме съветва. Нищо, че е сляпа.
Зачерква думите. Променя ги и даже
краде от тях. Отнася ги в чорапите.

Хаир да е. Това е турска дума.
Не ми харесва. Я да я зачеркна.
Редакторите редактират умно
и със иконите си пълнят мойта черква.

А аз съм атеист. Макар че строго
погледнато, съм пратеник. С послание.
Защото словото е дадено от Бога.
А върху листа спряло – вече е писание.