автор: osi4kata

аз приближавах,
чакаше Лодкаря,
приготвил лодката за дълъг път,
да преведе душата ми окаяна,
разкъсана ми душа... Отвъд.

аз приближавах.
Бавно.
Стъпвах тежко,
понесла кръст, печал
и самота.
И болката ми беше нечовешка,
и нечовешка моята тъга.

аз приближавах...
После от безкрая
една-едничка птица долетя.
Невинно-бяла
(сещаш се каква е)
и кацна на протегната ми ръка.

По жицата накацаха надежди.
По жицата от черни, черни дни.
Лодкарят ме разбра, повдигна вежди,
цъкна с език и някъде се скри...