автор: Amphibia

Защото съм ти вярна като църква
(и може би защото те обичам),
ти дадох да ме любиш и в четвъртък
(дори да ти се струва неприлично).

И цялата се претворих в икона
(дори да ти изглежда невъзможно)
ръцете ти по-дълго да се молят
по гънките на смуглата ми кожа.

Избрах си ореол от млади тръни
(дори да ти се струва непростимо)
езика ти през шепот да препъвам
по сричките на малкото ми име.

Създадох бавна тежка литургия
в ума ти – нощем да ме претворява.
Прости ми само, че не съм Мария.
За всичко друго Бог ме оправдава.