автор: snejen_bor

Усещам ,че не искаш да си идеш,
топло сльнце.
Морно и подплашено надничаш,
озьрташ се,изливаш последните си огнено червени багри,
разплискваш ги,
глазираш Дунава,валсираш по снагата му
и отново пак се скриваш.
Очудваш ме,защо се криеш?
С споследния си льч целуваш сльнчогледа
и вперил взор вьв огненото ти лице,
настойчиво и обичливо,
тьй те гледа.......
Нуждае се от сльнчевото ти дихание,
дори от толкова голямо растояние.
Все се питам:От каква ли сплав душата ти е сьтворена,
щом всички ни с такава топлина обгрьщаш?
Дали от циганска?
И ако е тьй ,затова ли те наричат
"Циганското лято"?
Дари ми я ,горещата си циганска душа,
за да се радвам без да се замислям
и да обичам без остатьк.