автор: ami

Наистина
тази вечер специално за него
започна бурята.
Докато я целуваше
тя изгърмя,че ще го обича още много,
че всъщност не знае как е да не го...,
а и не иска да знае
Обича грейпфрути
и от тях нагарча...
нарочно,
за да я целува само той-
навъпреки!
на сутрината се превръща
в спокойствието след себе си,
но преди това съвсем за малко вали,
само колкото да се освободи
от неискането да си разделят устните.
После спира...
и остава само тихото на гласа му -
да я гали...
онова замлъкващото в целувките,
мъркащото сънено,
незнаещото какво да каже,
когато времето е време,
а тя ражда светлина от него,
увива се околосветкавиците и
ии замира в тях-
тихото на гласа му
иска тя да го погали...