автор: veniamin

Рухнаха представите ми за разходка.
Тука само кучетата се разхождаха.
По опънатите нерви на алеите,
хора, като полудели крачеха,
бягаха от страховете си,
и неистово се криеха от задъханите делници.

А така примамливо ухаеха храстите със розмарина.
И жасминовите клонки се полюшваха на вятъра.
Нищо, че дъждът не идваше.
Слънцето, по-влюбено от всякога,
грееше за Афродитите.

А луната все се луташе над една ранима граница.
В полумесец се превръщаше
и над църквите се кръстеше.