По радиото светещо сопрано
кристален глас в небето заизвива.
И мислите ми светнаха изпрани.
Нещастна бях, а вече съм щастлива.
Не се преструвам, цялата сияя
и новата тоналност ми отива.
Денят ми се усмихна. Вече зная:
Щастлива съм. Щастлива съм! Щастлива...
Захвърлям сиво-черните кълбета
на чувствата си облачно-дъждовни.
Усмивката като дъга ще свети,
защото трябва с радост да ме помнят.