автор: hudojnika

         Има или по-точно – имаше такъв израз на времето. Като сеем на корена ряпа и се понапънем, ще разберем, че се отнася за ранно време, обезателно преди закуска, съответно преди кафенцето, когато всичко в тебе още спи, или понe дреме; някой и друг сензор просветва зеленикаво, може и да розовее, а кепенците на работохолизма ти се канят да се вдигнат на горе с трясък...
         Като сложим и недоспиване от нощно работене, че уж по-тихо... и става “Ела ме виж, Петранке!”.
         Компито ми, кръстено на ПЕКО – персонален компютър и си е напълно одушевен, а одушевен ще рече, че някой ден ще ме удуши от ревност, като Тигърът Акбар; имаше такъв тигър… та Пеко снесе последните новини, предаде ми новата поща и замига откъм ХУЛИТЕ, че имам съобщение. Кой ли пък се е сетил, точно по тази ранна доба да комюникира по тази слабо разработена линия.
         11.10.2007 07:07 бреййй, двойно-Джеймсбондовсковреме (агент 07)…
         От: Krasy
         До: hudojnika
         Въведено на: Чтв Окт 11, 2007 10:13 am
         Заглавие: Здравей по никое време
         ................ Казвам се Красимир Едрев и съм от Габрово. Нали не обичаш анонимността...
         ...............................
         същият беше пратил вчера коментар, малко особен...
         Аз май съм чувал за тебе. Споменавала те е една моя много добра приятелка. Казва се Мая и живее от близо 10 години в Русе. Заедно с Венци Анастасов, оперния певец.Сега са в Испания.
         Пишеш неща, които в този сайт, препълнен с поетеси, не се котират.
         Не ти ли е малко чоглаво?
         Ще изпратя писмото си, докато все оше си в Хулите.
         ………………………………………………………
         Първосигнална моя реакция:
          - Я, па тоя, кой е, Бог ли, че така ги трака... нафукано и кой е той, че ще ми дава акъл... чешити разни...
         От: hudojnika
         До: Krasy
         Въведено на: Чтв 11Окт 07:?? Ам
         Заглавие: Ре: Здравей по никое време+++
         И от мене: - Здравей! Krasy! Хубаво е човек да получава писма. Всякакви; самият факт, че е писмо, бръква някъде, където често не се случва такова “бръкване”, независимо искано ли е, очаквано ли е или….
         Аз от детството имам такъв един гъдел, още като си играехме на раздавачи и адресати. Така и не се наситих да получавам писма; `ако и повечето да нямаха никаква стойност. Нито художествена, нито материална; за морална не си и мечтаех.
         Писмото което е пред мене, прехвърлено от Хулите в Пеко за удобство, носи в обръщението си и “…по никое време” без следващ препинтелен знак; ще рече, че продължава здравеенето; това е добре; но защо по никое време; то и аз го ползвам това изплъзващо се нещице…добре, да не го обсъждаме, че има по-сериозни размисли. Какви? По реда – Казвам се… добре… красиво име, едро стои в пространството…от… и това е добре. В Габрово имах много приятели, поизмряха един по един. Има един много хубав художник – Емил Попгенчев, ако го видиш – специално го поздрави от мене. Съпругата му – Снежина Тодорова – Попгенчева, варненка скоро почина, жалко, лека и пръст, чудесна художничка, а и красавица навремето, плувкиня, шампионка на Варна беше, с дълга до коленете руса коса… Двете им дъщери, са вече женени - Мануела и Веляна, може да са по-големи от тебе.
         Много нещо сме изпили в Габрово и Боженци, в базата ни на СБХ.
         Увлякох се по мои си мисловни пътеки, а започнах с разбор на мини-писъмцето ти. Сори!
         Ако писъмцето ти (нарочно повтарям умалителното, щото е такова, наистина, откъдето и да го погледнеш) имаше пространствено, трето измерение, щях да го повъртя между пръстите си, да го огледам, аджеба само толкова ли… няма, толкова е… но се набива тази досадна (навярно) компютърна техническа грешка-нецентрованост – НЕ МОЖЕ сега, когато пиша настоящето от Чтв 11 Окт 07:?? Ам (още не съм привършил), да е 07:41 часа, на писмото Ви, да е въведено на: Чтв Окт 11, 2007 10:13 am… Кога е писано вашето писмо – само вие си знаете; но това не е Важно…Има по-важно!
         Вие, Уважаеми Krasy, ми пишете (според Вас писмо, но е само една бележка и то – нахъсена) скрит за псевдонима си и щедро давате данни, че сте Красимир Едрев, от Габрово; Това е добре, като начало, НО след като проверих из разни сйтове, за съжаление ПОЧТИ нищо не открих. ОСВЕН БЕЛЕКА в периодиката ПРОСТОРИ; че сте роден 1958 година, завършил сте българска литература в Търново и работите в зоологическата сбирка в Габрово. Не е лошо. Един бъдещ писател трябва да има своето леговище, да акумулира каквото там и да събира мтериал за творчество, което още, видно, липсва… Все пак, да бъда честен, от вашето творчество се добива известна представа, малко противоречива – за една нежна, неукрепнала чувственост – не чувствителност, за известни бъдещи подсказки, нещо дори моминско, непорочно, в синхрон – как добре сте го казали – препълнено, всред поетеси… защо не, те дават стимул и гъдел и желание за живот и творчество.
         Много встрани избивам… ЖЕЛАЯ ДА ВИДЯ В ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ВИ СТРАНИЦА АДРЕС, Е-МАЙЛ, САЙТ – ПЪЛЕН С ТВОРЧЕСТВО И ОТКРИТ ЗА ДОБРО И ЗЛОЖЕЛАТЕЛИ… както и аз съм излязъл пред взвода за разстрел (чак пък толкова!)...
         И какво излиза, сега:
         Един открит за всички автор – Велимир Петров, фигуриращ във всевъзможни енциклопедии и справочници, с богата творческа биография като художник, с над 6000 картини регистрирани в каталози по целия свят, с три представителни кантори за информация и доставка на картини в: Лос Анжелис - Калифорния; Хюстън – Тексас и Лас Вегас- Невада, да не говорим за у нас – това като художник; и като автор на хумор – само в Хулите има в списъка си 200 разказа, като около 60 печатани в Стършел, без да се броят малките форми; носител тази година на Наградата “Чудомир”, на международната фондация САТИРА , за разказа ПЛАЦЕБО, намерил място в Хулите… и…. и… се събужда тази сутрин Красимир Едрев, не се оглежда, да види, аджеба – къде е Той в ценностната система на човешкия положителен гений, а взел НА ТИ, да пита един 68 годишен автор на картини, текстове и на МНОГО други неща!!! Дали не му е чоглаво, че еди къде си помества едикакво си…
         Не! Не ми е чоглаво. На Рей Чарлз не му беше чоглаво да прави по 3 концерта на ден в Голям Лос Анжелис: в Ню Порт Биич, Санта Анна и Виеххо Седалбег Колидж… На Милчо Левиев не му е чоглаво да свири на пианото заедно с един възрастен саксофонист и Момче-контрабасисист в третостепенен бар в Холивууд, за 150 долара на вечер; на Барбра Стрейсанд не и е чоглаво…да пее не където и подсказва рейтинга и, а където я търсят… и т. н. и т- н. Щом сме си дали д-то под наем – а това го правят всички, абсолютно всички творци, ще тропаме хорото. Само с парфюмирани кърпички и стихчета никой до никъде не я е докарал. Всички сериозни хора започват като Мартин Идн; а как ще свършат, зависи само от тях. Колкото по-рано се разбере това, по-добре. Хайде чао ти и ПОВЕЧЕ УВАЖЕНИЕ И ВНИМАНИЕ КЪМ ПРЕДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ, за да не те излапат поверените ти зверове.
……………………….
         Що се отнася до тази Мая, не я познавам, поздрави я – а синът на Наско Атанасов, позанемарен певец и дългогодишен профпредседател на Операта и на отличната Мария Венциславова, мои колеги – дълги години бях художник в операта – той е един гений, дарен и от Природата и от средата в която израстна; дано се опази за по-дълго, че този род певци страдат от гърло. Божа работа!
                  А твоето нафукано: “Аз май съм чувал за тебе. “ – на кого му пука за кого си чувал… това си е факт само от Твоята биография, а тя е още доста оскъдна… Все пак си вече на 49 години… Някои свършват кариерата си тогава…

         …………………………………..
         Това беше нещо като урок по етика; набиване на обръчите; често не го правя. Ама хааа…
Ти ще ми кажеш: “…Пишеш неща, които в този сайт, препълнен с поетеси, не се котират. Не ти ли е малко чоглаво? Krasy “ котировките не касаят творците; те са в друга категория
         …………………………………………………………………………….
         Справка:
         Красимир Едрев
         Роден на 28 май 1958 г. в Габрово, завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Работил е всичко. В момента е пазач в зоологическата градина в Габрово. За 25 години е написал 44 литературни текста ???????? Колко реда са това???
                  Наскоро издава първата си книга „44.
         КОГА АСАН СТАНА КОТЛАР, КОГА МУ ПОЧЕРНЯ ГЪ..
         ...............................................

         Велимир Петров се извинява на Другите Хулитери - никога до сега не съм бил така остър и неприятен; какво ми стна, не зная... но много често сме свидетели на скрити зад ъгъла елементи (да ги наречем) замерящи съзидателите с каквото им падне... Въпрос на самоотбрана...
         Това е щото (шега) не се виждаме, барем на снимка, ако не на екран - ако се виждаме, ако ме виждат, бая ще се замислят... СОРИ!