автор: chicho_toshko

Питка сладък дъх извива.
На разходка тя отива-
да обиколи Земята
и да вкуси свободата.
Пътят през поле минава,
а насреща се задава
стар Лалугер с пълна чанта
с царевица на аванта.
"Тази питка повлекана
с лапи лесно ще я хвана
и обядът ми чудесен
на крака ми е поднесен."
Ала Питката не спира.
Нови сили тя събира,
скоростта увеличава
и край него профучава.
Стига блато застояло
и отпуска морно тяло
малко за да си почине
и страхът и да премине.
Но не щеш ли от водата
сложила си очилата,
гледа Жаба-хала съща,
питката с очи поглъща.
Скочи Питката да бяга.
Под лъжичката я стяга,
вече лошо ще и стане-
всеки иска да я хване.
Ето близо е гората.
"Ще се скрия аз горката
в нейните шубраци гъсти"-
и пристъпва тя на пръсти.
Но от някъде изскочи
Кума Лиса и посочи
тайнствено към гъсталака,
и прошепна:-"Там те чака
ненаситния Зъбатко-
да вечеря с тебе сладко.
Искам аз да ти помогна,
че сърцето ми се трогна.
Зная място на Земята
с изворче на благодата-
мед и масло там извира.
Всеки щастие намира.
Тази приказка за Рая
питката съвсем омая
и изобщо не усети
как попадна във ръцете
на хитрушата голяма
и на нейната измама.
Лиса време не и даде,
а веднага я изяде.


под