автор: Ficho

В едно далечно царство-господарство,
през три морета и през девет планини,
живял народ - мечта за всеки цар:
приучен да работи и мълчи.

С народа трудно общ език намирал царят,
обаче като демократ и либерал,
с многозначителна параболичност разговарял
и още по многозначително мълчал.

А царедворците го аплодирали горещо.
И, колко му е, като всеки друг велможа,
нали бил турен да командва нещо -
взел да си мисли, че наистина го може.

(Без да е ляв, човекът бил модерен
но нЕмал хал-хабер от кариерата на цар -
най-паче, призовавал да му веЕрват,
и сам си вЕрвал, че за цар си има дар.)

Ала на вяра дават само в църквата.
Народецът си ходел бос и гол
и преживявал някак, полумъртъв
на хляб, вода, а ако Бог даде - и сол.

Вървяли дните. Царят си царувал,
животът, както казват, си течал,
велможите във парламента си мъдрували,
а пък народът си работел и мълчал.

А по причина, че работел мълчаливо
без да оплаква своя беден хал,
велможи - племе алчно и крадливо
се надпреварвали, и всеки го крадял.

В началото парите му прибрали –
но обещали да ги умножат.
Пренесли ги със куфари в Швейцария, –
там някъде до днес си и лежат.

След туй опрели до заводите. Момците
ги разпродали помежду си за по лев.
А пък народът, него кой го пита -
да емигрира, щом не му е кеф.

След туй - земите край морето: Като торта -
със зъби, с нокти, но ги поделили.
Заели се да облагородят курортите
и взели, че ги облагородили.

За чудо и за приказ! Със хотели
като изписани за ромски бит-пазар.
Помпозни столици, на цигани, уцелили
десятка в тотото на куриозната страна.

Народът като цяло си пасувал.
Чат-пат, по кръчмите мърморел и гълчал,
но щом се стигнело до избори - гласувал,
а инак си работел и мълчал.

Заводи, фабрики, земи, води, ресурси -
без да подбират - кой, какво и къде,
та царят трябвало да регулира чрез конкурс
по-планомерно там да се краде.

Самият цар, идалго честен, ала беден
и без претенции сред тях да бъде пръв,
ала и без претенции да е последен,
си взел за спомен най-високият им връх.

Така велможите и техните роднини
без срам ограбили от мълчаливия народ
за няма даже и петнадесет години,
което други не ограбили за сто.

Ала направили по седем-осем гуши,
и взели да се питат - накъде?
Народът вече бил обран до шушка
и не останало какво да се краде.

Какво да сторят? Царят си избрал
да търси помощ от везир един прочут,
бивш подслушвач, полит-бисексуал,
известен като пръв султански шут.

- Поискай слава - рекъл царят - злато,
каквото пожелаеш, избери.
ПовЕрвай, ще те наградя богато -
ще имаш власт и почести, пари,

ще те направя генерал от НАТО,
между избраните ще бъдеш ти един,
на дъщеря си даже ще ти дам ръката,
а – твоя воля, - и на някой царски син,

но трябва много бързо да решавам:
Ти - майка, ти - баща. Кажи:
Как да оправим цЕлата държава
за по малко от осемстотин дни?

А онзи му отвърнал: - Вече няма
държава. Държавата сега я забравИ.
Ала народът, виж - народът става:
Народ от сой - работи и мълчи!

Без да отлагаш, дай една обява –
уж чрез конкурс, но само за очи:
"Народ, останал без държава, се продава.
Отлично качество - работи и мълчи.”

А за оправянето - няма да се вайкаш.
Знам две-три заинтересовани страни.
Нали сам каза - ти баща, ти майка.
Так че грижите - на мен ги остави.

Дошли велможите от другите държави,
и не повярвали на своите очи:
„Какъв народ!Да му се не надяваш!
По цял живот работи и мълчи!”

Но докато се сетят да наддават,
Дошли едни момци с дебели вратове,
Учтиво ги избутали: „Продадено!
Така че, - който откъдето е.”

А после купили от Турция фургони,
и натоварили народа бос и гол.
По китка цвете дали му за спомен,
и го изпратили на към-то Анадол.

Събрал си царят царските парцали.
Къде - държава без народ, а пък със цар?
Отишъл си при сметките в Швейцария
и взел, че станал еврокомисар.*

А пък велможите, без никого да питат,
си заградили по един голям имот
и заживели дружно и честито
сами в безмълвната държава без народ.

* Неточна прогноза на автора
и несбъдната мечта на лирическия герой.