автор: vasisid

Мъжете,които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
от заплетени страсти.
Безумни,наивни и гневни деца,
Омайващи...
даже с крила на мечтатели.
Денем страстно
кръстосваха шпаги с „врага”,
усмихнати”сваляха”дамите.
Вечер рисуваха с устни страстта,
заспиваха сякаш родени в жаравата.

Мъжете ,които харесвам сега
са мрачни понякога,
даже потайни в несгодите.
Бесни и яростни с нежни души,
заключили в себе си болката.
Най-добрите,грижовни бащи...
Твърди планинци,
стиснали зъбите,
без думи подали ръка във беда.
Святи ,смирени и горди...

Неусетно станали „цар” на дома.

Мъжете,които харесвам сега
Не са ли онези , които харесвах
и някога....



10.05.07г