автор: pinkmousy

Отново преминавам покрай теб.
Отново ме присвива във стомаха.
Преборвам се с инстинкта и напред
минавам, без дори да ти помахам.

Минавам... и докосвам те почти.
Сърцето ми пропуска сякаш удар.
Със вперени в витрината очи,
не виждам нищо. А очаквам чудо.

И още крачка. Няма те сега.
Сърцето ми май бие си нормално.
Витрината минава във врата.
Пропуснах те...дали ще е фатално?