Отрече се от мен, наследнице прекрасна!
Навярно бащината къща беше тясна,
желанията ти не би задоволила?
Така е, тя не би се никога сравнила
с ума ти и с достойнствата великолепни,
в които бъдещото благородство крепне.
О, думи! О, игри! О, прелестни поклони!
За вас сега бащата скръбен сълзи рони!
Отиде си, утехо моя, ти навеки,
напразно дири мъката към теб пътеки!
Така не може, да, не може! И остава
по твойте стъпчици и аз да се отправя.
Дай Боже да те зърна там, да те открия,
а ти обвий с ръчици бащината шия!
Превод: Иван Вълев