автор: desiteneva

Аз днес разделям се със две любови.
Така реших - и с двете наведнъж.
Едната старата, а другата с окови...
При мене не остава никой мъж.

Понеже съм била ужасно дива,
наивна съм била и истерична,
до мен не можели да са щастливи.
Била съм прекалено екзотична

И аз попитах - стария и онзи,
когото мислех си, че хванала съм в плен,
не беше ли екзотиката повод,
за да се влюбят двамата във мен?

Разбира се, въпросите ми скучни
не трогнаха и двамата мъже.
Така и отговори не получих,
а само примка от въже.

За бесене сега не му е време.
Все ще намеря следващият мъж
и дом ще съградя и поколение...
Ще ми се случи всичко, наведнъж.

Обаче, има работа такава,
днес влюбена и в двамата съм аз.
сСма ще трябва да се справям,
без да разчитам повече на вас

Че ще ми мине, то е повече от ясно.
Въпросът е: Кога ще преболи?
Кога ще съм със себе си наясно
и няма тази обич да тежи?

И се оглеждам в счупеното огледало.
От мен не е останала следа.
Не само, че без вас не съм си цяла
но и екзотиката вече не избледня.

И сигурно такава е целта ви,
да ме превърнете в невзрачна и сама,
но все си мисля, че не сте успяли.
Ще ме харесват всички и така.

И даже аз съм благодарна,
че ми отнехте толкова неща -
екзотиката, смелостта, непсотоянството,
превърнахте ме в истинска жена.

Това си стана цяла ода за мъжете,
за моите мъже, в които аз,
намирах свое отражение,
но никога аз себе си не бях.

Сега съм нова, стъпила върху ви.
Най-здравата основа сте ми май.
От тук нататък, щом съм друга,
по други пътища ще търся Рай...

Обичам ви и двамата, защото,
от мен отнехте толкова неща,
но не успяхте да ми вземете доброто
и вярата по детски в чудеса.