автор: PLASHKOFF

"Природата е създала женския пол за
любов,а не за жестокост;жената трябва
буди нежност, а не страст..."
Лесинг


Сутринта се събудих рано.Заредих по навик кафеварката.За кратко време
кафето беше готово.На фона на прекрасната утрин се лееше песен на "Щур-
ците".С първата глътка от кафето,запалих цигара.Жена ми сновеше из апарта-мента,мърмореше си тихичко,докато търсеше нещо.Не си казахме нито дума.
Телефонът звънна продължително.
- Киро, Пламен те търси! - провикна се Стела.
- Здравей! Чакам те, да пием кафе и да тръгваме! До пет минути да си в къ- щи!
Докато изядох сандвича, на вратата се звънна.Беше Пламен.
- Голям бързак си! - казах усмихнат с пълна уста.
- Здрасти! Къде е жена ти? - попита той,влизайки в антрето.Държеше цветя
и парфюм.
- Сега идвам! - откликна тя,навярно чула разговора ни.
Извадих и моя подарък.Беше ден на будителя.Жена ми работеше като учи- телка в близката детска градина.Когатно се появи в антрето,Пламен и аз й
връчихме подаръците и цветята.Бях й купил черна дамска чанта от естествена от естествена кожа,за каквато тя отдавна си мечтаеше.
- Не очаквах, признавам си!Когато се приберете,ще ви почерпя както се
полага! - закани се целувайки и двама ни.
Изпихме кафето, и излязохме.Отпрашихме с мерцедеса към Варна.Бяхме поканени в едно читалище за празника.Двамата костюмирани,ухаещи на скъп парфюм,летяхме по пъта.Слънцето блестеше в очите ми,и се отразяваше в тях като в огледало.Сложих тъмните очила, а числите в главата ми прииждаха като вълни, и се застигаха една друга.Като опитен морски вълк държах кормилото, и владеех кораба.Въпреки хаоса в главата ми,успявах почти винаги да се справя.
- Кажи нещо! Много си мълчалив! - подхвана Пламен.
С него отдавна бяхме приятели, и не си спомнях да е мълчал повече от десет минути.Така че и този път,говореше повече отколкото трябва.
- Какво си се размечтал? Не след дълго,ще те запозная с една красавица -
направи красноречив жест,поглаждайки самодоволно брадата си - А за мене
остава една чародейка!Готина мадама,с черна коса, и възможно най-финното
бедро,което някога би съзерцавал!
- Стига си бърборил!Лесно ти е на тебе,като не си женен- отговорих раздраз-
нен.
В мене се бореха различни чувства.Обичах жена си, и имах задължения към семейството,но тази моя слабост към нежния пол ми пречеше.Поне жена ми
да беше дала някакъв повод,но нямаше,за какво да я упрекна.Пуснах музика.
Хитовете на "Куин" изпълниха пространството.Натиснах педала, и полетяхме по пътя.Скоростта беше другата ми слабост.Пристигнахме бързо, и паркирах колата на подходящо място пред читалището.Повечето гости не бяха дошли.
- След малко се връщам - каза Пламен, и влезе в сградата.
Появи се на изхода,с една чернокоса красавица под ръка - навярно него-
вата чародейка.
- Запознай се с приятеля ми! - обърна се към нея.
- Аз съм Наталия! - и протегна грациозно ръка.
- Удоволствието е мое!- представих се, поех ръката й,която целунах галан -
тно.Успях да я разгледам.Наистина бе красавица.Вече тайно завиждах на Пламен за откритието му.
- Да отидем в съседното кафене!Има още доста време.- предложи Наталия-
След малко ще дойде една приятелка.
Очаквах нещо подобно,от солидарност към двата пола.
Не след дълго,към нас се присъедини изискана дама,около четиридесетте,
която в първия момент ме впечатли.Когато спря погледа си върху мене,имах чувството,че през същността ми протича електричество.Не осъзнавах какво точно се случва,но когато седна срещу мен, потънах в гълъбовите й очи.Из-
веднъж разбрах,че се влюбвам, и то от пръв поглед.Ако някой ми беше ка - зал допреди час,че ще ми се случи нещо подобно на моята възраст,щях да
му се изсмея в лицето.Но сего,то просто се случи, и бях като омагьосан.
- Казвам се Нина!... - промълви тя,усмихната невинно.
- Кирил... - тихо отговорих, и поех ръката й.Докоснах я с устни, и сякаш летях в облаците.Обзе ме такава безтегловност,че си мислех,ако се изправя,
няма да се задържа, и сигурно ще отплавам нанякъде.
Разглеждах я с нескрит интерес.Кестенявата й коса пхадаше върху раменете привидно небрежно,красивото й лице сякаш беше модел представе -
но от ренесансов художник.Отгатвах великолепните форми на тялото й под
дрехите и не бях на себе си.Тя ме изпиваше с поглед, и продължаваше да ми
се усмихва.
- Какво да Ви поръчам? - сетих се да попитам -Какво ще желаете?
- Хайде да си говорим на "ти", нали намаш възражения?Днес още не съм пи-
ла кафе.
Пламен и Наталия си говореха нещо,и не пречеха на разговора ни, ако въобще това беше разговор.
- Казаха ми,че си инженер,математик и обичаш поезията.Дори пишеш стихо -
ве... - гледаше ме с нескрито любопитство.Аз преподавам по литература,така
че имаме обща тема за разговор.
- Вярно е! Навремето баща ми настояваше,да запиша инженерна специал -
ност,въпреки че ме влечеше литературата.Не съжалявам,че го послушах,но не
се отказах от писането,макар че е трудно да вършат две различни неща - не
знаех какво друго да й кажа, и замълчах.
- Някой беше казал,че поезията е математика...- погледна ме с проницател -
ните си гълъбови очи.
- Сигурно е вярно,но в живота често взема връх чистата проза.Писането ми
е отдушник от напрежението... - мислех,че говоря глупости.
В друг случай едва ли бих казал такива неща,но тя някак ме караше да бъ-
да откровен.
- Харесвам мъжете от твоя тип, и имам слабост към тях - беше директна и
това ме порази.Между нас вече се оформяше нещо страхотно,и то с такава скорост,че свят да ти се завие.
Не си бях представял,че за половин час,ще съм така хлътнал.Сякаш беше сън...
- Очарован съм от теб, и от искреността ти!Много си красива и интелигентна,
а малко жени ппритежават тези качества.
Сякаш се гледах отстрани,и се чувствах изумен,как сипя комплименти на тази почти непозната жена.
- Искрен си,и го оценявам!Това има голямо значение за мене - каза ми тя,
като продължаваше да ме съзерцава - Можеш ли да ми кажеш някое твое стихотворение? - погледът й ме умоляваше,и бях готов да направя всичко за
нея.
Въпреки,че досега не бях рецитирал стихове особено в бар,го направих. По
късно щях да се чудя,но в момента не бях въобще на себе си.
Изрецитирах й,любимото си стихотворение,което й направи страхотно впе-
чатление.
- Прекрасно е! - възкликна развълнувана - Кажи ми още някое!...- и аз про-
дължих.Харесваше ми ,че имам такава почитателка.
А тя сякаш бе открила съкровище.Очите й блестяха.Сигурно сме изглежда-
ли доста задълбочени,защото другите двама се извиниха,и ни оставиха наса-
ме.След около час трябваше да започне празненството. Забравих за какво
бях дошъл.Едва се въздържах.Изпитвах силно желание,да протегна ръце към
нея, и да я притегля, а после...,не смеех да си представя какво ще последва.
Тя се премести до мен, и погали ръката ми.Прегърнах я.И тогава се случи нещо неестествено и неочаквано...Целувката...!Беше зашеметяваща, и не приличаше на нито една през живота ми.Имаше нещо необикновено в нея, в та-
зи жена, и в този ден... Ако това наистина беше любов от пръв поглед,значи
до този момент не я бях изпитвал, и не знаех нищо... Само съм си въобразя-
вал...
Всичко това ми дойде,като гръм от ясно небе.
Мисълта да я любя веднага,ме изпълваше докрай,и нищо друго не ме интересуваше.Но изведнъя осъзнах,че губя разсъдъка си,и трябваше да се овладея.
- Нина, всичко това е толкова неочаквано...Просто не разбрах как се слу -
чи... Прости ми...-не знаех какво друго да кажа в момента.
- Няма за какво да ти прощавам.Аз изпитвам същото, любов от пръв пог -
лед...Случвало ми се е много отдавна, и почти бях забравила какво е...- тя ме
гледаше, по детски чисто и открито.
Отново я целунах.
- И...какво да правим...? - попитах.
- Да отидем някъде...! Този миг е наш,и ще е жалко,ако го пропуснем!
Подчиних се,още повече,че го исках повече от нея в момента.Платих смет -
ката, и отпрашихме с колата към най - близкия хотел.Не мислех за празника,
нито за концерта,нито за жена ми,която сигурно щеше да ни чака, сложила масата.Сякаш бях в някаква мъгла,която ме отнасяше все по-нататък.
Дори не помня какво говорихме в колата.
Любихме се страстно и неочаквано нежно... Тя беше толкова различна от
другите ми връзки,че дори не се опитвах да я сравнявам.
Но животът понякога е изумителен.Сякаш отваря за нас вълшебната си кутия, и като фокусник прави чудеса,които никога няма да си обясним.Този
ден беше такъв за мене.Да казвам ли,че останах с Нина и през нощта, и че
после често се виждахме...!?
И нека Бог ми прости, ако любовта,която изпитвах,беше грях.