Неделна утрин край Дунав
Не Е есен. Сто огнища слънца
край брега на реката вилнеят.
Избуяли слънчогледи безсрамно
красотата си пръскат по кея.
И цветя, припокрито, на туфи,
срамежливичко уж лилавеят.
От изгнил, разпокъсан ботуш
ми подсвирква бодил и се смее.
Изкорубени лодки въздишат,
неизползвани много години.
Толкоз дълго умират на сушата,
а в пробойните - цветни градини.
Уж мъглица... Безветрена утрин.
Две кутрета се въргалят в тревата.
Малко облачно. Но аз не приемам,
че е есен. Тук се вихрят летата.
Не Е есен. Щом са пълни очите ми
със река, с бряг, със кей и цветя.
Не Е есен. Щом отнасям във къщи
стари лодки и огнища слънца.
07,10,2007