автор: alex_ucho

Англо-саксонецът е винаги героя,
ако е невъоръжен противникът в боя.

В Америка индианците почти поголовно избиха
и триумфално земите им си присвоиха.

В Австралия на аборигените горките,
за трофеи им сушаха главите.
Тотална страшна война!
В Тасмания само една жена оцеля.

Но когато виетнамците от джунглата почнаха да гърмят -
какво стана? Предателство - атентат!
На малките жълти безсрамници,
руснаците им дават калашници!
Не е честно, несправедлива война,
зарязвай всичко и бързо у дома!

А после великият им вожд
и цялата му армейска мощ,
направиха го за смях
простите араби в Ирак.

Крещят: Фанатици, терористи! Имат тротил!
Правят бомби, не ни оставят на мира.
Не става - ние сме страшните войници,
но не можем да се бием с фанатици.

Скоро - опашката пак между краката
и - бързо! - високо в небесата.

И пак у дома да оплакват паднали другари,
да си раздават хиляди медали.
И стотици филми да покажат,
че страшни са герои да докажат.

И вярно е! Големи са юнаци,
ако се бият с голи диваци.