 |  В приюта за бездомници „Надежда”
сестричките раздават топла каша.
На дългата опашка се нареждат
чешити, неудачници, апаши.
Днес липсват двама – сляпа просякиня
и нейният приятел – Помияра.
Те често си деляха милостинята
И заедно си сърбаха попарата.
Изкрънкваха трошици и погалка,
раздавайки любов на поразия;
но само за безпътницата жалка,
ако е живо, кучето ще вие.
А тя, дори сред пустош да умира,
Не ще му върже никога синджира.
Публикувано от hixxtam на 08.10.2007 @ 11:37:24
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "В полите на Витоша" | Вход | 3 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: В полите на Витоша
от valsebnica на 08.10.2007 @ 12:04:32
(Профил | Изпрати бележка) | Ти ме разплака направо! Тук във Варна има дом за деца лишени от родителски грижи, който се казва "Надежда" и се сетих как тия деца се радват на всеки, който им обърне внимание. Знам, че стихотворението ти е на друга тема, но ми навя тази асоциация и ме накара да се замисля колко рядко хората са Човеци!
Поздрави от Варна! |
Re: В полите на Витоша
от marteniza на 08.10.2007 @ 12:12:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | Темата е същата /виж горния постинг, който написах, преди да прочета твоя коментар./ Човечността, верността, приятелството имат различни лица. Благодаря за прочита. |
]
Re: В полите на Витоша
от venara на 08.10.2007 @ 16:04:04
(Профил | Изпрати бележка) | | То не е само в полите на Витоша. Има го навсякъде. Ти си го усетила и предала чудесно. Много ме развълнува. Сетих се за кибритопродавачката от Андерсен. |
]
Re: В полите на Витоша
от Metafizikyt на 08.10.2007 @ 16:14:23
(Профил | Изпрати бележка) | След това ти творение бих те закачил на видно място на ревера си МАртеничке, но тъй като предполагам че не си от тези които се закачат, а още по малко от тези ,които се връзват - просто ще ти се порадвам отстрани ! :-)
Не знам какво виждат другите , но аз винаги свързвам "помиярите" със Свободата а "домашните любимци" със ....нищото :-) |
Re: В полите на Витоша
от marteniza на 08.10.2007 @ 16:28:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | И аз така.
В този смисъл Свети Франциск Азиски /щото Асиски, или Асизиски ми звучи малко кофти/ е бил не само най-светлата, но и най-богатата, пък и най-щастливата личност. :) |
]
Re: В полите на Витоша
от Metafizikyt на 08.10.2007 @ 16:40:57
(Профил | Изпрати бележка) | Чудех се дали да не попитам Гугъла кой е аджеба този Светъл предшественик на Азис и после на тази твърда научна основа да кажа нещо мъдро, демонстрирайки интеуект, но ... истината в случая макар и болезнена за мен май е за предпочитане... Аз не знам кой е този Свети Франциск ! Чувал съм естествено това име, но само като име не като философия, като начин на живот, като творчество ...?
ТАка че ще съм ти благодарен ако ми дадеш малко от неговото просветление ? И надявам се да оцениш предпочитанията ми към теб спрямо Гуглето ! :-) |
]
Re: В полите на Витоша
от marteniza на 08.10.2007 @ 17:36:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | Моите са от Дискъвъри ченъл, по-надежден източник - като начало. После дойдоха книжките. Та според някои той се върнал разочарован или болен от кръстоносен поход / не се е родил светъл човекът, пораснал е/, според други - майка му, изтънчена благородна французойка, му размътила главата с благотворителност и състрадание. Принадлежал към добрите семейства в Асизи /виж тук си е на място името на града/. Баща му бил едър търговец на платове. Приятели - най-знатните млади хора. Големи перспективи. Веднъж замръква в изоставена порутена черква и получава откровение свише - това е малко мистичен момент, разказите се различават. По някакъв начин му се съобщава, че трябва да построи отново изоставената църква, да помага на отхвърлените, бедните, изоставените. След епифанията тай първо отива у дома и започва да изпвърля през прозореца платовете на баща си, след което баща му изхвърля него /не през прозореца, де/. Той се заселва в съборената църква и започва да я строи сам. Впечатлени от озарението му, мнозина младежи от знатни семейства го последват но...много са призваните, малко за избраните. Май до край го придружава само един от тях. Бил е наивен мистик - като майка Тереза. Обичал и се възхищавал от всичко живо - божие творение. Казнат, че вълци го пазели, говорел с птици, помагал по време на чумни епидемии, идеята му била да отиде сред хората и да бъде полезен, орденът трябвало да няма нищо - само едно расо с качулка и налъми. Обет за бедност, за помощ на хората итн. Като славата му достигнала до Ватикана, папата го поканил, а той се възмутил от разкоша на клира, та си навлякъл яда на кардиналите. Но папата ги накарал да го доведат при него и му разрешил да основе орден. Толкова дълбоко е вярвал, че първите хотвърдени свидетелства за стигма са свързани с неговото име. Обичаят да се стоят ясли за Коледа в католическите страни се говори, че е бил въведен от него. Като дете - чисто и свято религиозен, общуващ диреконо с Него, отдаден на служене за другите. Без да има задълбочените философски познания на Буда, изповядва неговото всеопрощение, разбиране и всеобич, състрадание, взаимопомощ. Без да има образование на суфи, изповядва безгранична любов към Бога и неговите творения. Има много, ама стана дълго. |
]
Re: В полите на Витоша
от Metafizikyt на 08.10.2007 @ 18:00:19
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ! Почуствах се поласкан - доста си се постарала и това се оценява по достойнство! Очаквах историята да е подобна и определено имам някои творчески противоречия с негово светейшество без да му връзвам кусур щото най-важното е че избора си е бил негов !
Не считам че за да помагаш трябва да мизерстваш, не считам че трябва да се служи на определен бог и по опрделен начин ...
Иначе казано , номера не е да спреш вражеския огън като закриеш с гърдите си амбразурата, а като оставиш врага без цел....просто няма по какво да стрелят ...може примерно да си наредят празни консервни кутии както правех аз някога в родната казарма :-))))
Още веднъж ти благодаря, и очаквам от теб още хубави неща !!! :-)
Всъщност може би има и други публикувани но аз съм едва от снощи тук и още се шляя из сайта ...:-) |
]
Re: В полите на Витоша
от marteniza на 09.10.2007 @ 07:45:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | За мен най-доброто при Франциско е тъкмо благостта - не е имал нищо против никого, раздавал е обич, без да иска нищо в замяна. Какви амбразури, какви вражески огньове...По-скоро му заблазявам за мистичната вяра - спестявала му е много огорчения, страх, разочарования. Просто е бил встрани от тях. Дали можем да ги разберем до край тия хора? За да помагаш, не само че не трябва да мизерстваш, ами трябва да се освободиш и от душевната си мизерия. Което е доста по-трудно. Иначе можеш да помагаш и като Рокфелер и като Лао Дзъ, или да не помагаш като Мария Антоанета, или кварталния просяк. Парите тук просто нямат значение. |
]
Re: В полите на Витоша
от Metafizikyt на 09.10.2007 @ 11:28:52
(Профил | Изпрати бележка) | Нямам нищо против благостта му !!! Нямам нищо против вярата му !!!
Нямам нищо против любовта му и отдадеността на хората !!!
Но за разлика от теб не му заблазявам за нищо - аз си имам собствен път, който минава през огорчения, страх, разочарования но не спира до там и си го вървя къде с кеф, къде с досада, къде с мъка.
Аз лично не искам да разбера тези хора, достатъчно ми е да знам че избора си е техен... Аз искам да разбера защо се получава така че на едни трябва да им се помага а други се справят с лекота ???
И по точно от философската страна на въпроса а не от социално-икономическо-политическата !
Може би отговора на този въпрос ще превърне всички ни в едни малки симпатични светци, на които им е много гот да са заедно .....??? |
]
Re: В полите на Витоша
от marteniza на 09.10.2007 @ 11:33:49
(Профил | Изпрати бележка) http://www.marteniza.blog.bg | | Предадох се. Какво да ти кажа, като по тоя въпрос мислим еднакво? А светците остави за после. Сигурно знаеш притчата за делвите. Никой няма нужда да му се помага, ако си е намерил призванието. Навярно тези, които търсят да се облегнат на другите, просто не са открили, че спуканите делви могат да бъдат също толкова полезни, само че не за носене на вода, а за поливане на цветя. :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 5
Всичко: 414
Онлайн сега:
