автор: frezija

Наивна като думи тебеширени,
целунати от дъжд, събирам кестени.
Един ден ще ти кажа как намирам
ритмичния им пулс и безпогрешно
погалвам уязвимото кафяво,
избликва животворната му сила
и с болката ми щедро заиграва,
а ти си мислиш – “Колко е красива!”